стопани

Значителното произведение идва с ореола на значителността си. Осъзнаването става почти мълниеносно, но за осмислянето на всяка творба е определено различ но време. Този срок не зависи само от конюнктурата, макар че с нея често го обвърз ваме. Не, тук трябват усилия, подобни на създаването на произведението, но и различаващи се. Изглежда, необходимост се явява сумирането на различни ярки прозре ния за раждането му, за новостта му, за пъпната му връв с литературните и националните традиции и особености. Така полека-лека ореолът се запълва с аналитично злато. Оттук нататък, колкото и неочаквани и парадоксални спрямо родоначалната трактовки да се появят, те ще са огрени от нейното сияние. „Хайка за вълци" получи незабавното признание и сега трябва да се търси трайната й орбита. Тъкмо затова каквото и да се пише днес за романа на Ивайло Петров, то ще бъде само принос в разгадаването му. А може да си остане и доказателство за читателския вкус. Единствено така - като добри или недотам добри (по-точ но като добросъвестни или недотам добросъвестни) читатели - могат да се характе ризират всички участници в дискусията, разгърнала се много скоро след публикува нето на пълния текст на романа в края на 1986 г. Вероятно натам поведе нещата първата рецензия - тя просто предизвикваше формулирането на квалификации спрямо автора й. Но и в такива случаи разумът изисква преглътване на прииждащата острота, за да се поднесе главното -собствената теза. Публичността нито попречи на ква лификациите и поученията на защитниците, нито възпря новите противници на романа. След взаимните обвинения и несъгласия и обещанията за бъдещ анализ останаха да звучат - аз съм за, аз съм против, аз съм за и против (което не значи въздържал се).