Стоян Михайловски

В предговора към книгата си „Стоян Михайловски. Баснописец и сатирик“, излязла в края на 1956 г., Ангел Тодоров пояснява, че "... замислена по основа като биографична" тя придобила литературно-критически характер, тъй като в нея се стигнало до произведенията на писателя. Получило се художествена публи цистика - симбиоза" - съчетание на художествено описание (разказ) с анализ (теория). Тези обяснения и уговорки, това своеобразие изобщо на книгата, не могат да не се вземат предвид при нейната оценка. На нея трябва да се погледне не само като на пръв опит на Ангел Тодоров, но и като на един от редките опити в нашата литература за осъществяване на такава „симбиоза". Предварително може да се каже, че този опит в общи линии е сполучлив.