Стратиев

Творчески път. Опитаме ли се да поясним как се фоми ра един от самотните творци на съвременната култура - Станислав Стратиев, трябва да имаме предвид на първо място връзката на пи сателя и средата му, заложбите на масата, от която той излиза. Слу чаят със Стратиев, човек от скромно работническо потекло, е доказа телство за това, че привилегиите на таланта не се ограничават до кул турно напреднали и образовани обществени слоеве. Неговото родословие отвежда към Западна България, към Радомирския и Трънския край, чието трезво, здраво в етническо и морално отношение население носи също предимствата и недостатъците на необремененото от наслоенията на културата съзнание. Потомък на хора от народа, които в трудности и упорита борба за съществуване каляват волята си, като ламтят и за просвета, Стратиев има самочувствието на човек, издиг нал се със собствени сили и способности. Неговото дарование свиде телствува по-скоро за латентни възможности в рода, останали неосъществени в предишните поколения поради неблагоприятни условия. Темперамент и характер като обща основа на психическия живот се предават от родителите. „Струва ми се, споделя Стратиев, че една чувствителност, която е характерна за всеки човек на изкуството, ед на доброта, прекалена доверчивост и отвореност за света идват от ба ща ми. От майка ми съм наследил, колкото и това да звучи неочак вано, една вътрешна сила на характера, една упоритост и една неотстъпчивост пред нещата на живота, една склонност към борба. Дали съм наследил тези качества от тях, или впоследствие съм ги изградил, не зная, но ги откривам у тях."2 Интересното в случая е, че Стратиев склонен да свързва писателските си склонности с трънската линия на рода си: „Чувството за хумор идва по линията на баща ми... Този тип хумор ми се струва, че го няма по другите краища на България. В него има една виталност, която е характерна за хумора в България, има и една парадоксалност и една, бих казал, прямота, един стремеж да се каже истината без оглед на средствата.

Настоящата анкета със Станислав Стратиев беше проведена през 1982 г. в пет срещи, всяка от които траеше по 2-3 часа. Беседвахме в Сатиричния театър, обикновено следобед, и то при значителни интервали между отделните разговори (18 и 26 март, 31 май, 7 и 14 декември). Замислена като цялостна психограма, анкетата трябваше да обхване всички по-съществени въпроси на вътрешния живот и творческата практика на писателя. По силата на разни обстоятелства обаче планът ми остана неизпълнен в множество съществени моменти. Затворен и сдържан като характер, едновременно видим и невидим зад своята мантия от баснИ, писателят трудно се решаваше на такава анкета, откъдето дойде и голямата дистанция между отделните беседи. "Колкото повече научавам и определям нещата, ми казваше той, толкова като че ли ги забождам като пеперуда в хербарий. Те са казани, зафиксирани, мъртви. Предпочитам човекът, неговите мисли да бъдат неуловими." Освен това, поради наскоро прекарано сериозно заболяване, Стратиев не разполагаше с нужното време и спокойствие эа продължителни самонаблюдения. Опитите за подновяване на работата през следващите години се спъваха както от мои лични затруднения, така и от някои прагматични съображения на автора. Независимо от неизбежните в такива случаи празнини,намирам, че изнесената тук документация има своето значение за изследване житейския опит и творческия свят на един от основателите на сатирическата драматургия в българската литература. Стойността на настоящето литературно-психологическо проучване се определя преди всичко от оня решителен за развитието на таланта момент, в който то бе проведено. Стратиев се опитва да анализира и осмисли своето творчество по време, когато обстоятелствата, дарованието и обкръжаващите го условия са се съчетали така, че той е разкрил своето призвание в драматургическата сатира, създал е там най-значителните си засега произведения и замисли, изявил се е като новатор във формата.