светлина

От гледна точка на семиотиката културата представлява колективен интелект и колективна памет, т. е. надиндивидуален механизъм на съхраняване и предаване на някои съобщения (текстове) и изработване на нови. В този смисъл пространството на културата може да бъде определено като пространство на някаква обща памет, т. е. пространство, в чиито предели някои общи текстове могат да се съхраняват и да бъдат актуализирани. При това, тяхната актуализация се извърПiва в пределите на някакъв смислов инвариант, позволяващ да се говори за това, че текстът в контекста на новата епоха запазва, при цялата вариантност на тълкуването, идентичността на самия себе си. По такъв начин, общата за пространството на дадената култура памет се осигурява първо -- чрез наличието на някакви константни текстове, и второ -- или чрез единството на кодове или чрез тяхната инвариантност, или непрекъснат и закономерен характер на тяхната трансформация. 2. Паметта на културата е не само единна, но и вътреПiно разнообразна. Това означава, че нейното единство съществува само на някакво равнище и подразбира наличието на частни "диалекти на паметта", съответстващи на вътреUiната организация на колективите, които изграждат света на дадената култура. Тенденцията към индивидуализация на паметта съставя втория полюс на нейната динамична структура. Наличието на културни субструктури с различен състав и обем на паметта довежда до различна степен на елиптичност на текстовете, циркулиращи в културните субколективи и до възникването на "локални семантики". При прехода извън пределите на дадения субколектив елептичните текстове, за да бъдат разбрани се допълват. Такава роля играят различните коментарии. Когато в края на живота си Держанин е принуден да напиПiе обПiирен коментар към собствените си оди, това е било предизвикано, от една страна от усещането за течението на "реката на времето", т. е. от ясното съзнание, че културният колектив на неговата аудитория от екатерининската епоха е разруПiен, а за потомството, което Держанин счита за своя истинска аудитория, текстът може да стане и напълно неразбираем. На второ място -- Держанин остро усеща разруПiаването на одичиня жанр и въобще на поетиката на XVIII в.