светоотношение

В първите две глави потърсихме връзката между стила и личното светоотношение на художника. Подема ни вълната на могъщо, велико изкуство, което властвува над мисълта и подбужда чувствата и волята ни, когато творецът рисува действителността в светлината на значителни идеи-истини. До равнището на големите са се издигали само писатели, налучквали чувствителната струна на съвременността. Те носят с личността си, със своя собствен поглед върху света, с благородната си идейно-артистична насоченост нещо борческо, окрилящо, зовящо напред като мечта, като надежда. Именно от идейно-артистичното светоотношение на художника - и дълбоко интимно, и отговарящо по вътрешен смисъл на съдържа нието на живота - се начеват стилните белези в творчеството.

Аристотел в глава втора на своята стара близо две хилядолетия и половина „Поетика" споменава мимоходом името на някой си Хегемон от Тасос, „първият автор на пародии“, който посредством мимезис представял героите си като по-лоши", отколкото били в действителност. Томас Ман в наше време в едни свои бележки върху романа си „Избраникът", добили небивала популярност заради афористич ната фраза, че „културата и пародията са вече твърде сродни понятия", сякаш обя ви хегемонията в изкуството на онова, което и преди Аристотел древните схващали само като придружаващо, съпътствуващо, вървящо паро", т. е. покрай изкуството. Волфганг Карер, който няма и вероятно никога няма да има известността на своя съотечественик, но е автор на една - засега най-систематичната - книга за пародията, „Parodie. Travestie. Pastiche", още в увода казва: „По-голямата част от всичко, писано за пароднята, е възникнало след 1945 г.