Светозар

Историческите личности, чиито имена сме обединили в наслова на този труд, са свързали почти отпреди сто години съдбините си в историята на сръб ския и българския народ, олицетворявайки по този начин единния процес на зараждането на тяхната съвременна история и култура. Всичко, произлязло на Балканите през шестедесетте и седемдесетте години на миналия век, е толкова значително за съвременната история и култура на балканските на роди, че трябва да се положат немалко научни усилия, за да изучим изцяло дадените исторически събития, да схванем техните вътрешни закономерности и се озовем в руслото на онези невидими, многократно кръстосващи се течения, които тогава органически са свързвали нашите народи и са определили тяхната по-сетнешна историческа съдба. В редицата опити, предприемани досега с цел да се изяснят събитията от онова време и да се характеризират отделните личности, които така или иначе определят тези събития, се чувствува известна тенденция към изолация и стремеж да се разглеждат фактите в тяхната значимост, откъснато от общоевропейските процеси, ограничавайки ги в тесните славянски рамки и намалявайки по този начин, бих казал, общото им значение. При това нерядко авторите са изпадали в патетичност и национализъм, били са некритични и сами са се поддавали на екстаз. Впрочем имало е изследователи, чужди на подобна афектация прекалени увлечения, които са успявали да потиснат собственото си вълнение, съпровождащо обезателно всяко изследване, особено такова, извършено твърде безпокойно и вълнуващо време. Естествено такива изследователи са постигали по-крупни и значителни резултати.

Задачата на изследователите на БогомилРайновото творческо дело е и заредена с проблеми, и - по понятни причини - проблематична. Интерпретирането на подобно сложно, богато и обемно творчество като че ли бездруго е по-въз можно да се извърши със средствата на моногра фичния подход. Той е по-удобен за обхватно, поцялостно и многоаспектно разглеждане. Именно някъде тук еголямата ценност на книгата на Свет лозар Игов за Богомил Райнов. В един средно голям - според общите представи - очерк критикът изгражда изащищава всъщност първата поцялостна концепция за мястото на един незавършен творчески път в националната ни култура, както и за облика и стойността на създаденото от един от най-видните съвременни български писатели. Независимо от факта, че повече тежнее към формата на литературнокритическия очерк, изследването на Игов носи и редица белези на монографичното третиране. Към тях спадат, разбира се, не само животописът и библиографският апа рат, поместен в края на книгата - съдържащ впрочем една изключително добросъвестна и про8 Литературна мисъл, кн. 6 113 фесионална, обективна и прецизна подборка на по-важните и наистина казващи своя дума публи кации върху творчеството на писателя, - но и стремежът да се очертаят поне с известна ненатрапваща се хронологичност, вплетена в общото критикооценъчно виждане, етапите и движението на проблемно-тематичните линии в поезията и прозата на Б. Райнов. Вземайки под внимание и текстовете му, в които преобладава научноизсле дователският подстъп, Игов улавя главни черти в съзряването на естетиката на писателя, физиономичността на поетиката му, изворите на неговия моралистичен патос. Така „Богомил Райнов" от Св. Игов представя увлекателен есеистичен критически размисъл за превращенията на един съвременник, избрал странния и патетичен за наят на пътника към Санта Крус..