Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Федерико Гарсиа Лорка принадлежи към „поколението поети от 1927 г., което даде най-големите съвременни лирици на Испания: Рафаел Алберти, Висенте Алейсандре, Хорхе Гилен, Хосе Бергамин, Херардо Диего, Педро Са линас, Луис Сернуда, Дамасо Алонсо, Емилио Прадос и Мануел Алтолагире. Това поетическо поколение обнови цялостно испанската лирика и създаде „Вто рия златен век в испанската култура". То навлиза в литературния живот на стра ната в годините непосредствено след Първата световна война, във време на големи социални трусове и борби, във време, когато изкуството е затънало в усложнени и отвлечени образи и в голямата си част се е отдалечило катастрофално от на рода, а в литературата липсва обединяваща фигура, способна да изрази най-пълно националния дух и сложността на съвременните проблеми. Кризата в буржоазната култура засилва естетическите търсения на испанските творци и поражда различни авангардистки течения, сред които се открояват креасионизмът и ултранз мът, а в средата на 20-те години се появява и испанският сюрреализъм. Като литературното течение креасионизмът в Испания (от исп. гл. „сrear" - творя, създавам") възниква през 1918 г. сред група млади литератори, ръководени от чилийския поет Висенте Уидобро. Креасионистите искат да създават стихотво рения така, както природата създава дървета", не се интересуват от поетиче ската логика и от смисловата страна на творбите. През същата 1918 г. младите испански поети и критици създават и ултраизма (от лат. „ultra", свръх, краен, извън пределите"), който се бори за изкуство, освободено от всички духовни ценности, пренебрегващо общочовешкото в тях. През 1921 г. Гилермо де Торе, водач на ултраистите и една от ръководните фигури на авангардизма в Испания като цяло, издава прочутия „Ултраманифест", с който провъзгласява програ мата на школата. Но това не е мечтаният път за обновление на испанското изкуство. Много скоро от „бунтарския" характер на креасионизма и ултраизма не остава нищо, те се превръщат в конформистки течения и заглъхват, без да оставят някаква по-забележима следа в литературния живот на Испания.
    Проблемна област: Статии
    Ключови думи: Федерико, Гарсия, Лорка

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През 1976 г. изд. „Български писател" публикува събрани съчинения на да И Рачо Стоянов в два тома. В първия от тях влизат комедията „Политикани", дра мата „Майстори“ и камерната пиеса „Пред заключената врата". Трудно е повярваме, че тези произведения принадлежат на един автор. Защото те са мно го различни от гледище на стила и като художествен подход към живота. Почти несъвместимите впечатления от тях не ни позволяват да говорим за строго единство на художествения почерк. Тяхното съпоставяне разкрива тематичното жанровото разнообразие на писателските търсения. Но по-изостреното вглеждане в тези творби ще улови някои безусловни предпочитания на драматурга. Явно е, че този автор няма слабост към външната динамика, че той тръгва от ярката изходна ситуация и търси нейното отражение в отношенията на героите, без да я детайлира, без да преувеличава значението на сюжета. Той разчита преди всичко на ефекта от словесната характеристика на действуващите лица. Неслу чайно доста от хората в неговите пиеси са красноречиви, а понякога даже и твър де словоохотливи. Рачо Стоянов очертава човешкото присъствие във фактите най-вече чрез словесните аргументи. Тази особеност лесно би могла да го доведе до умозрителното, дидактичното, декларативното звучене на конфликта. Но, общо взето, той преодолява или най-малко смекчава тази опасност, защото се стреми към високото емоционално напрежение на действието. Неговите ге рои са изпълнени от силни преживявания дори когато изглеждат сдържани и не се оказват особено инициативни, въпреки че положението им е твърде кри тично. Обикновено те са обхванати от една водеща страст, която поддържа температурата на изображението и то се оказва притегателно даже когато се задържа на едно място и не разкрива нови моменти от същността им, от поведението им. Найден („Майстори") е обхванат от завистта, Живко („Майстори") от жаж дата за разплата, Ханджиев („Политикани") от властолюбието, Вяра („Пред заключената врата") от ревността, но всички тези състояния преминават през различни степени, които разнообразяват атмосферата и характеризират разви тието на конфликта. И От художествена гледна точка трите пиеси на Рачо Стоянов са съвсем не равностойни. „Майстори“ е несравнимо по-зряла творба от „Политикани" „Пред заключената врата“. Тя е пример за драматургично майсторство в редица отношения. Другите две произведения са далеч под нейното равнище, макар че имат своите плюсове, че те са любопитна основа за създаване на театрални спектакли. Но и трите творби представят Рачо Стоянов като рядко емоциона лен автор, който поставя не само реални, а и значими, трайни, привлекателни проблеми.
    Проблемна област: Статии
    Ключови думи: пиеси, Рачо Стоянов

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    За четвърти път София стана столица на световното движение за мир, на съвестта на творците на словото от цялата планета. Сега, пет години след Първата среща на писатели от цял свят (1977), може уверено да се каже, че тя възроди традицията на антивоенните форуми на творците - Амстердам, 1932, Париж, 1935, и Мадрид, 1937 г., показа нейната жизненост и необходимост за съвременността. И същевременно сама се превърна в начало на нова традиция, която се разраства и обхваща все по-широки кръгове от световната писателска общественост - доказателство са не само Втората и Третата софийска среща, но и Интерлит 82, писателската среща в Хага - 1982 г., подготвяната за следващата година антивоенна писателска среща в Ротердам и др. Безспорно тук се оглежда и изострянето на международната обстановка, което по безкомпромисен начин заставя всеки честен човек да намери своето място в борбата за мир, отново поставя с неумолима сила онзи въпрос, който преди около половин век Максим Горки отправи към своите колеги по перо „С кого сте вие, майстори на културата?" И с основание в своето встъпително слово председателят на СБП Любомир Левчев изтъкна: „За жалост петте години, които ни делят от Първата софийска писателска среща, не донесоха желания оптимизъм на човечеството. Те показаха, че движе нието на народите и в това число писателското движение за мир стават все поважно и актуално дело и навярно наш най-върховен писателски дълг. В какъв свят живеем? Някои твърдят, че това е най-добрият от всички възможни светове. Други вярват, че идва неговият край. Днешният свят не е единен. Така наречената „международна обстановка" трагично и реално се влошава. Могъщи със своя капитал и със своя военен потенциал сили поемат открито курс към студена война, към свръхвъоръжаване и стремеж към изкусителното ядрено превъзход ство. Официално се поддържат и осъществяват доктрини за малки локални войни. С някакво странно равнодушие се допуска за година и половина във войната между Иран и Ирак да загинат двеста хиляди души. Само през месец ав густ това лято и само в Ливан загинаха повече от 18 хиляди души, а какво да кажем за току-що извършеното там ново чудовищно клане. При това, както твър дят любителите на статистиките, ако през Първата световна война жертвите на цивилното население са били 13 на сто от общия брой, то днес това зловещо Число е 80. И още нещо за това, което се крие зад процентите, и още един щрих от портрета на така наречените „допустими" малки войни. Кой загива от тях? Организирайки настоящата среща, ние се обърнахме към кампучийската страна с покана да дойде някой изтъкнат техен писател.
    Проблемна област: Статии
    Ключови думи: София, световното движение за мир

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Работата на XII конгрес на партията, както е известно, премина под светли ната на априлската линия и беше нова изява на тази линия в съвременния етап от историческото ни развитие. Ненужно е да се припомня, че в областта на литературата Априлският пле нум не се изчерпва само с теоретически постановки, а стана съдба на цяло поколение творци и етап в творческия живот на всички писатели от всички възрастови групи и жанрове. Ето защо правилно е да се оценяват последиците му чрез цялостното му въздействие изобщо върху културата на България, върху отделните творчески личности, както и върху науката за литературата. Националните ни усилия за създаване на социалистическа култура придобиха задълбочен и по-организиран замах. Демократизацията на културата даде възможност на творците да се обърнат към спецификата на творчеството. Освобождаването от догмите позволи да се открои образът на твореца, на творческата индивидуалност. И с особена релефност изпъкна проблемът за взаимоотношенията между личността и колектива. Истинските творци, онези, които притежаваха творческа индивидуалност и бяха свързани с духа на съвременност та, почувствуваха възможност да творят пълно и разностранно, да създават значителни, интересни произведения. „Комунизмът е отрицание на буржоазния индивидуализъм, но не на индивидуалността - казва др. Тодор Живков. - Многообразието на индивидуалното развитие е необходимо условие за социалния прогрес" (За Априлската линия. Т. 2, с. 223). Ето защо именно C значението на творческата индивидуалност във връзка колектива и тяхното диалектическо единство и взаимна обусловеност се откроиха като съществен момент в развитието на литературата ни след Априлския пленум. Винаги съм вярвал, че този, който не може да намери себе си, не може да намери другите, но и този, който не може да намери другите, никога не би открил своята истинска същност. На проблема за отношението между личността и трудовия колектив др. Живков многократно се е спирал. Цялостно той е разгледан и в Тезисите във връзка с новия кодекс на труда. Тук той е свързан с личната и колективната отговорност. След Априлския пленум на всички конгреси и в много от речите на др. Жив ков са били разглеждани проблемите на литературата, на развитието на литературния процес, на ролята и задачата на литературната критика и пр. Особено ясно бяха очертани ролята и значението на критиката в речта, която др. Живков произнесе през 1969 г. пред столичните комсомолци. Там бяха изтъкнати много 3: от неблагополучията именно на литературната критика и в частност някои от неблагополучията на литературознанието като цяло. И отново бяха поставени проблемите за съвременната тема, за правдивото изобразяване образа на комуниста, за народността и партийността, за класовопартийния подход при оценката и степенуването на литературните произведе ния и др.
    Проблемна област: Статии
    Ключови думи: БКП, литературознание, конгрес на БКП

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Фридрих Шлегел е всепризнатият (от съвременниците и от следовниците) вожд на немската романтика, най-значителният неин теоретик и идеолог. Основните категории на романтическата естетика са поставени и изследвани, а в някакъв смисъл и открити най-проникновено от Фридрих Шлегел и понятията на романтическата поетика са формулирани най-пълно и прецизно пак от него. Фридрих Шлегел е не само начинател и теоретик на романтическото движение, той е негов твърд защитник и вдъхновен оракул. Но, от друга страна, едва ли има друг мислител в историята на естетиката, чието творчество би могло да се разглежда толкова малко само за себе си и толкова много във връзка с школата, която в известен смисъл сам той е създал. Никога, през никое друго време една теория не се е носела във въздуха, не е обитавала пространството така, както романтическата естетика в Германия на границата между XVIII и XIX в. В същност Фридрих Шлегел е имал дарбата да схващ а И изразява по най-фундаментален начин онова, което е духовна характеристика на цяла епоха. Защото свой принос в романтическата естетика имат Вакенродер и Тик, Новалис и Август Вилхелм Шлегел, без да се говори за предшествениците - B Русо, Хердер, Шилер, или за философските вдъхновители и сами участници романтическото движение като Фихте и Шелинг и без да се имат пред вид такива било „чисти" романтици, било плътно приближаващи се до романтиката поети и мислители като Хьолдерлин, Шлайермахер, Жан Пол. И затова всяка студия за Фридрих Шлегел неминуемо се превръща в слово за немския романтизъм, както впрочем и всяка студия за йенския романтизъм не може в някакъв смисъл да не се превърне в похвално слово за Фридрих Шлегел. При цялата самостоятелност и индивидуалност на представителите на нем ската романтика - философи, естети, теолози, лирици, прозаици, драматурзи - между тях се създават толкова близки, тесни духовно-теоретически, организа ционно-издателски и житейско-практически връзки, че именно към творците на романтиката за пръв път в такава степен е приложимо названието школа. Немските романтици образуват школа не просто поради взаимно духовно разположение и склонност, а преди всичко поради тяхната съвместна литературна теоретическа и критическа дейност, поради общата борба, която водят срещу всякакви противници и врагове. А, както с основание отбелязва Рудолф Хайм, „политическите партии, както и литературните школи възникват от ненавист най-малкото толкова често, колкото и от дружбата и свързващата сила на положителните принци пи се разкрива пълноценно еднакво при опасност или нападения“. „Историята на романтическата школа е история на една литературна революция, която беше 79 замислена точно като такава и точно като такава беше осъществена. " Начело на тази революция стои Фридрих Шлегел.
    Проблемна област: Статии
    Ключови думи: Фридрих Шлегел

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    The article is devoted to the study of the peculiarities of the translation of realia as a means of expressing a specific regional or national identity of a contemporary work of art in the light of the requirement for equivalence and adequacy of a translation of an artistic text. The research presents the concept of adequacy, lexical, semantic, and functional equivalence of the translation with an emphasis on the case of realia, which should be understood and become acceptable in a different culture. The article examines several examples from the translation of the novel “Time Shelter” by Georgy Gospodinov into Czech and Polish. The analysis outlines the various transformations and strategies adopted by the translators in their target language.

    Проблемна област: Статии
    Ключови думи: adequacy, equivalence, Literary translation, realia, Czech language, Polish language

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    The aim of this study is to examine the multifaceted elements present in Haruki Murakami’s novels, with a main focus on their philosophical underpinnings. In particular, the analysis of the recurring character known as the Sheep Man is at the center of attention. The latter, a fundamental and mysterious figure in Murakami’s literary universe, embodies a fusion of human and animal traits. He becomes a means for the search of identity and the exploration of other existential themes. In various novels, the Sheep Man acts as a guiding force for the other protagonists on their quests for self-discovery. This article sheds light on the elements of magical realism and symbolism, such as the Sheep Man’s fondness for doughnuts, that enrich the narrative and invite diverse interpretations. This research also delves into philosophical concepts like “Possible Worlds,” suggesting that Murakami’s narratives exist in a realm where the boundaries between different realities are blurred. Finally, the article shows that Murakami’s exploration of identity and self-discovery mirrors his protagonists’ self-journeys. At the same time, it reflects autobiographical aspects of the author himself. The use of magical realism allows Murakami to effectively convey these themes and captivate readers with thought-provoking narratives.

    Проблемна област: Статии
    Ключови думи: magical realism, inner narrative, the monogatari (storytelling), self-discovery, animal characters

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    This study analyzes Kiana Davenport’s “Shark Dialogues” through postcolonial and ecocritical frameworks, exploring Hawaiian identity, cultural hybridity, and environmental stewardship. At its core is Aloha 'Āina – a philosophy of love and respect for the land – which serves as a foundation for cultural survival and resistance against colonial forces. The novel features hapa (mixed-ancestry) characters who challenge colonial narratives while reflecting the complexities of modern Hawaiian identity. These characters embody the tension between indigenous roots and foreign influences that shape contemporary Hawaiian culture. Davenport connects Hawaiian struggles to broader indigenous movements against ecological and cultural exploitation. This study argues that “Shark Dialogues” redefines Hawaiian identity by creating a framework that unites environmental sustainability with indigenous resistance. Reading on “Shark Dialogues” contributes to ecological justice and decolonization discussions in postcolonial contexts.

    Проблемна област: Статии
    Ключови думи: ecocriticism, Hawaiian literature, indigeneity, postcolonialism, multiculturalism