Из чуждия периодичен печат

През месец септември тази година големият френски писател, публицист и критик Луи Арагон бе удостоен със званието доктор по философия хонорис кауза на Карловия университет в Прага. Речта на Арагон, произнесена по време на тържествената церемония, е всичко друго, но не и традиционна реч-отговор, в която новият доктор благодари за оказаната му чест. Както казва самият Арагон, в Прага той не е искал да произнесе обичайната академична реч, подходяща за Париж или за Оксфорд, а да сподели мислите си за неща, които го вълнуват. Речта на Арагон е посве тена на най-животрептушите проблеми на съвременното реалистично изкуство, на Въпроса за теорията и практиката на социалистическия реализъм. „Както знаете - обръща се Арагон към своите слушатели - аз принадлежа към онази категория мъже и жени, които от един век насам мислят и действуват съобразно с принципа за неделимостта на теорията от практиката“. „Този принцип - продължава писателят - така всеобщо признат във всички области на науката, в областта на изкуството кой знае защо все още не е пуснал достатъчно дълбоки корени. Тук често смятат, че ръководната роля принадлежи на теорията, че най-напред представителите на литературната наука установяват теоретичните предпоставки на творбата, а след това писателите се съобразяват с тях. Тоест, че не художествената творба е явление, за което теоретиците трябва да държат сметка, а обратното, че в тази област явленията, творбите трябва да се подчиняват на теориите. В резултат критиците получиха свободата, когато са изправени пред едно явление, пред една книга, да я измерват с предварително установената от теоретиците мярка, като че ли теорията е крак, а творбата – обувка."

Тази година известният френски писател-антифашист Жан Пол Сартър посети за втори път Съветския съюз. Цели седем години отделят датата на предишното му посе щение през 1955 година от сегашното. След завръщането си Сартър е споделил своите впечатления от културния живот на съветското общество в някои интервюта. Специален интерес заслужава интервюто му с варшавския седмичник „Политика". То е посветено на благотворните промени, настъпили в съветската култура и по-конкретно в литературата след ХХ конгрес на КПСС. Съветският печат препечатва това интервю (вж. сп, Вопросы литературы", кн. 10, 1962 г.), като отбелязва, че в него има спорни моменти. но безспорен еизводът за социалистическата перспектива пред съвременното изкуство, до който е достигнал Сартър. Мислите на Сартър са показателни за притегателното въздействие, което оказват успехите на съветската култура след ХХ и XXII конгреси на КПСС върху широки среди на прогресивната западна интелигенция. Като смятаме, че представлява интерес и за нашия читател, ние публикуваме най-съществените части от интервюто. - Преди всичко - говори Сартър - онова, което поразява в сравнение с 1955 година, то енеобикновеното многообразие, широта и разностранност на духовните интереси, духът на здравата дискусионност, свободното изказване на различните гле дища, без което е немислим културният живот на обществото.

Поместваме в съкратен вид изказването на Евгений Евтушенко за съветската поезия, напечатано в списание „Молодой коммунист", кн. 10, 1962, под заглавие „Ние сме наследници на велика поезия". Изпускаме цялата част от изказването, посветена на руската класическа поезия, в която се срещат блестящи, проникновени характеристики на руските поети. Евтушенко е безспорно най-щедро надареният, най-яркият представител на младото поколение съветски поети, оформило се в годините след ХХ конгрес на КПСС. За неговата поезия са характерни остра чувствителност към гражданските и нравствени проблеми на социалистическото общество, младежка непримиримост към всякакъв Фалш, мъртва закостенялост и чиновническо високомерие. В нея звучат чистият глас на неподкупната правда, дълбока искреност и откровеност, гражданското вълнение на човек, вдъхновен от величието и светостта на комунистическия идеал. Последните му стихотворения „Страхове“ и „Наследниците на Сталин" свидетелствуват за гражданската зрялост имъжество на поета, за зоркия му поглед, за умението му да вижда нещата в тяхната същност и дълбочина и да се не бои да ни ги покаже. Тъкмо тези качества на неговата поезия събират винаги пълни аудитории и правят от Евтушенко любим пост на днешната съветска младеж. Статията на Евтушенко има пряко отношение към разговорите за младата съветска поезия и към общосъюзното съвещание на младите писатели в Москва през декември тази година.