Текстология

Не е необходимо да се доказва връзката между текстология и литературна исто рия. Въпросът е само в какви рамки се разбира и ограничава. Цели дялове от историята на литературата не могат да минат без помощта на текстологията Такъв е случаят със старобългарската литература, стигнала до нас само в р кописи, и то в огромното си множество по-късни преписи, в потока на времето претърпели промени, преправки, сериозни накърнения на първоначалния текст и т.н. При това голяма част от тези ръкописи са анонимни, без посочване на место произход и време. Към това трябва да се прибавят многобройните случаи на смесвания на писателски имена и погрешни приписвания на авторство. Съвър шено очевидно е, че в работата на един историк на старата българска литература текстологическото изследване заема голямо място, то е съществена част от ли тературно-историческото изследване. Преди то да бъде извършено, не може да се предприеме никакво осветляване на епоха и литературен процес, на писателска личност и литературна творба, на идейна насоченост и поетика. Има такива периоди в развитието на литературната историография, когато главните усилия на учените падат върху текстологическите изследвания. (В случая към текстологията трябва да прибавим и палеографията.) Текстологическите изследвания са свързани с упорит труд и с всеотдайност. Те изваждат от мрака цели периоди от историята на средновековната култура, борят се срещу смъртта и забравата възкръсяват писатели и творби. За съжаление този изнурителен труд невинаги намира нашето признание. С лека ръка ние сме готови да наречем тези учени педанти“ и „книжни червеи", да ги оскърбим с пренебрежителни архиварски епитети. А без тяхната работа никакви сериозни научни обобщения не би могли да бъдат осъществени. Безспорните успехи на историографията на старите славянски литератури в наше време станаха възможни само защото няколко предходни поколения текстолози и палеографи се бяха трудили и правили сво те всекидневни открития. Когато се касае за новата литература, обикновено отношенията между ле тературна история и текстология се свеждат до чисто практически задачи. TON се вижда добре от честото определение на текстологията като „приложна ф лология“, като техника за издаване на текстове", като дисциплина, родена практиката - изучаване на ръкописите на писателите във връзка с издаване техните съчинения.

„Зад всяко - отбелязва Д. С. Лихачов - ав И произведение и зад всеки ръкопис торът е длъжен да вижда живота, който ги е породил, длъжен е да вижда реални хора." Творбата, текстът, техният създател се поставят в логична зависимост помежду си. Нещо повече, в контекста на тази зависимост се появява един нов компонент - реалният възприемател - на когото не само литературната история, но текстологията не обръща необходимото внимание. А във всяко произведение според Б. В. Томашевски литературоведът трябва да вижда „не само неговата статическа форма, ... не само затворената в себе си завършена система - той трябва да промисля и улавя. следите на движението. "2 Това движение, пряко или косвено, свързано с адресата на литературната творба, с неговите интереси, вкус, нагла са, предпочитания. Да се възсъздаде един средновековен канонически текст означава да се проследи неговата история, да се определят творческите му координати в пространството и времето, да се доловят духовният лик и своеобразието на неговия създател. Различните промени в текста, отдалечаването от неговата автентичност маркират ролята на преписвача посредник в този процес, спецификата на условия та - обществени, културни, народностно-психологични, - потребностите на чи e тателя и слушателя, функциите на възприемателя в сферата на средновековната комуникация. BOTR A SH OB Редакционните промени в текст от Възраждането или от по-ново време са под чинени на принципи, които в значителна степен се разграничават от принципите на средновековието. Но независимо от това, дали текстът се е разпространявал ръкописно или печатно, дали конкретни изменения са дело на преписвачи или на самия творец, в крайна сметка те са свързани с битуването на произведението в конкретен регион и време, с интерпретацията му от различни категории възприематели - образовани духовници, литературни критици, слушатели и читатели с фолклорнопатриархален или формиран литературен вкус. И когато писателят прави нов, творчески прочит на собственото си произведение, той взема под внимание диалога, който многобройните му читатели - чрез печата или в читалищния салон, в училището или при лична среща - са започнали с него. Промените в различните редакции на творбата се явяват фактически и отглас от диалог, който, подет в текста и излязъл извън неговите сфери след непосредствения контакт с читателя, поема обратния път, за да бъде продължен с нови акценти и нюанси в новия вариант на този текст. А това предполага и налага текстологът в определена степен да бъде и специалист по проблемите на рецептивната естетика. Съобразяването с конкретни нейни принципи критерии ще му даде възможност да проникне в детайлите на текста, да го възприе ме в многостранните му връзки с времето, с процесите, с обществото.

Сборникът „Текст и текстология" на сло вашкото академично издателство предлага шест студии по проблеми на текстологията. В краткия увод Иван Куси проследява развитието на текстологията като научна дисциплина в Словакия, засяга задачите и въпросите, които стоят за разрешаване пред издателите на стари ли тературни творби. В първата студия „Няколко бележки за издаването на текстове от старата словашка литература", Ева Ткачикова разглежда прак тиката около издаването на произведения от старата словашка литература, като същевре менно прави опит за сравнение с днешното положение в текстологията. „Основният мето дологически принцип на съвременната тексто логия - пише тя - е не само изолираното ли тературно-лингвистично изучаване на различ ни текстови варианти, но и проследяването на функционалната система на текстовите изво ри. Такъв тип отношения към конкретния текст есвързан с обясняването на неговия генезис, на неговата обществена рецепция и същевременно той спомага за адекватното раз биране смисъла на цялото произведение. В миналото, се отбелязва в студията, издаването на стари текстове езависело главно от религиозната им насоченост. Затова съществуват предимно преписи на религиозни песни, които, макар да запазват архичния си вид, също са преминали през различни интересни изследо вателски перипетии (напр. случаят с Трановските песнопения). Макара в миналото рели гиозната поезия да е била в центъра на вниманието на църковните историци заради религиозните си стойности, мнозина изследователи са откривали и нейната художествена стойност (тук се имат предвид трудовете на Дюрович и Моцек). Отсъствието на различни езикови елементи, както и многобройните копия, ва рианти и версии създават днес доста трудности пред изследователя текстолог. Е. Ткачикова цитира и сравнява отделни преписи, проследя ва влиянието на чешки, немски, латински и унгарски език върху словашките религиозни и исторически песни. В заключение тя изтък ва, че е нужен единен кодифициран узус, който би могъл да се създаде само при съвърше ното познаване и изследване на текста, чрез внимателна реконструкция на целия тексто ви процес от литературно-художествена и ези кова гледна точка.

The present study deals with the meaning of the term "paraliterature". It is acknowledged as a common designation of various literary genres that paradoxically could be observed from "within and without" the mainstream literary standards. Moreover, paraliterature ranges over "the category of written works, as a whole, relegated to the margins of recognized literature and often dismissed as subliterary despite evident resemblances to the respectable literature of the official canon". The authors undertake the interpretation of two unidentified hand-written collections from the Bulgarian "Belle Epoque": "Album of various songs to remember" (1896-1901) (created, written and copied by the classmates and friends of Lubomir Targovski - Boyan Penev is also among them) and "Album" by Nikola Sapundjiev (1909-1911) (in the city of Razgrad and in the village of Slavyanovo). Generally, these albums are essential for the self-identification of certain social groups - the military, prisoners, girls, bohemians. Both collections are included the concept "album poetry" . The values in these works are concerned with "the multiculturalism" of Razgrad`s high school. The biographies of their respective owners are also of interest. As a literature of personal documents the works in these collections belong to different genres: songbook, scrapbook, hand-written book in the complicated relations between "high" and "low" cultural strata. The goal, which this study pursues, is to ask some questions, such as where, when, how and into what axiologic perspective these albums and other para-literary forms may find their place in academic periodisations and the history of Bulgarian literature.