ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 8-18

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Първите поетически произведения на старобългарската литература в рамките на култовата (химнична) и извънкултова поезия са плод на формиращи се културни норми, свързани с приемането на християнската религия през втората половина на ІХ век, когато тя е вече сравнително завършена в себе си теологическа система. Философскогносеологическите, естетическите и етическите канони на тази система не са нищо друго освен онзи здрав смисъл, който средновековното общество влага във видимия и свръхестествения свят. От този здрав за епохата смисъл е проникната всяка творческа дейност като създаване и рецепция. И понеже културните норми са исторически променлива величина, то степента и мярката за възприемане на средновековен поетичен текст от страна на съвременния читател зависи от възможностите за вникване в културната традиция на отминалата епоха. Всяко несъобразяване с това затруднява тъл куването на тези текстове, а в някои случаи води и до разминаване с техния смисъл. И така рецептивната активност на съвременния читател, който носи в себе си културната традиция на своето време, влиза в диалогичен контакт с текст, съдържащ себе си друг културен пласт. В умението да установи взаимопроникване между двете епохи като културно наследство, без да нарушава тяхната относителна самостоятел ност, е заложен успехът на съвременния интерпретатор на старобългарски текстове. B А когато културните пластове са изградени на коренно различна философска и идеологическа основа, това в още по-голяма степен затруднява взаимопроникването поради факта, че съвременният човек трудно се освобождава от своите предпочитания" като мярка и норма в областта на духовния живот и в частност в изкуството..... Ако това е така, може да се твърди: неизбежно условие за вникване в идейно-естетическия свят на старобългарските литературни паметници, т. е. за тяхното тълкуване и разбиране, е да се проследи как завършените в себе си универсалии на християнската теоло гическа система семантично се преосмислят от старобългарските творци в процеса на създаване на новите текстове. Целесъобразността на това условие се обуславя от следното: 1. Всяко произведение на словесното творчество през средновековието не само се отнася към християнската теологическа система във философско-естетическа и идейна насока; всеки текст в структурно отношение (тема, композиция, основни образи символи, лексика) се изгражда на основата на канонизираните библейски текстове, на свещеното предание и творенията в областта на патристиката, които присъствуват в новосъздадените текстове във вид на цитати (явни или скрити), реминисценции, пери- фрази, примери и др. 2. Предвид на това, че Свещеното писание, чиито откъси са ин- тегрална част на новосъздадените творби", като текст има не само буквален, но и символно-алегоричен смисъл, налага се да се изследва генезисът на гореспоменатите цитати с цел в контекста на оригинала да се изяснят тъмните места" в тях (и не само те!), а това значи да се има предвид класическата екзегетика.
    Ключови думи: Азбучната, молитва, светлината, библейските, патристичните, текстове
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 60-64

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    С такива характеристики на литературния живот като повишен интерес към националното своеобразие на литературата, осмислянето на примитива като есте тическа категория 60-те години наподобяват културната ситуация на 20-те години, доказвайки, че литературният процес се гради на повторителност, осъществена на различно равнище. Културните програми на творците от 20-те години са обединени от повика за „връщане към родното“. И ако „родно" събирателно обозначава стойности, съхрани ли в себе си автентично-националното (фолклора, народното битие, земята), то дру гият елемент на културния девиз - връщане" - сочи, че най-често тези стойности се търсят в миналото, в първично-естественото съществуване. В критически и есте тически статии от 20-те години културният девиз „връщане към родното“ е толкова често срещащ се, че приема вида на езикова формула, чиято устойчивост доказва повторяемостта на посочените два аспекта както за художествената практика, така и за нейната критическа рецепция. Разбира се, наличието на определена естетическа програма не означава „покорство" на всички културни факти пред нея. Със своята разнопосочност литературният живот се съпротивлява на свеждането му до една единствена категория. Културната програма по-скоро има характер на повеля. Литературните факти се организират спрямо нея интенционално, а не нормативно (В този смисъл спрямо разглеждания проблем голямото изключение на 20-те години лириката на Смирненски.)
    Ключови думи: Примитивът, като, семантична, естетическа, категория, критическите, текстове, години
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 3-16

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    При така поставения проблем в това изследване ще бъде направен опит да се потърси отговор на следния методологически въпрос: възможно ли е в гра ниците на християнската религия и по-точно на теологията, която обединява някои частнонаучни знания през средните векове, да се говори за човешка личност? Ако отговорът е утвърдителен, следва да се попита: как тази личност се проявява като творец и литературен герой в старобългарската поезия? Разрешаването на този въпрос изисква усилията да бъдат насочени в две направления: 1) към източноправославната патристична антропология в лицето на нейните най-ярки представители, в чиито богословски трудове проблемът за човешката личност е разработен на основата на някой от най-важните християнски догмати; 2) към конкретните поетически текстове от втората половина на IX и началото на Х век, в които личностната позиция в „АЗ"-изказа (и не само там!) намира своята реализация по законите на творчеството, схващано в теологическа насока. Естествено към така избрания подход могат да бъдат отправени възражения относно неговата целесъобразност, като се имат предвид възможностите на съвре менното научно мислене. Не трябва да се забравя обаче, че на основата на новозаветните библейски книги и особено на апостол Павловите послания източното богословие, представено от кападокийската школа, от Псевдо-Дионисий Ареопагит, от Максим Изповедник и др., преосмисляйки Аристотелевата Substantia abstracta et concreta, създаде за пръв път в историята на религиитете и философските школи уче нието за бога като „СЪЩНОСТ“ и „ИПОСТАС“ И то не само във вид на различие между „битие въобще“ и „конкретно битие" (Плотин), а като триипостасна субстанция, която разпространява своите ипостаси в човешкия свят. Затова ипостасът в неговата божествена или човешка същност се схваща като самостоятелен образ-лице на битието в самото себе си (Григорий Назианзин). По този начин източната патристика в лицето преди всичко на тримата кападокийци, Григорий Ниски и Псевдо-Дионисий Ареопагит създаде богословско определение за божествените ипостаси и на базата на т. нар. символически реализъм (за този термин ще стане дума по-късно) метафизически обоснова своята теория за ипостасите на човека. Или, казано с други думи, светоотческата антропология осмисли богословско-персоналистичната същност на отделния човек вън от „колективистичното“ съзнание в границите на рода, племето, държавата по времето на патриарсите в Стария завет и в известна степен на града-държава от епохата на гръцката античност. А като се има предвид, че християнските църковни отци от Изтока (естествено и първите представители на старобългарската литература) са и поети, и философи-теолози, едва ли може да се постави под съмнение споменатият по-горе подход: присъствието на човешката личност като творец и литературен герой в старобългарската поезия да се разглежда в отношение към патристичното учение за човека.
    Ключови думи: Човешката, личност, поетическите, текстове, старобългарските, писатели
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 22-34

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Както е известно, средновековната българска литература за ритуални и извън ритуални цели се създава на основата на библейската традиция, използувана съ образно изискванията на канона в рамките на отделните жанрове и личните предпочитания на твореца. Тази неизбежност в словеснотворческата практика на средновековието включва в себе си не само учението за вярата като идейна насоченост; нещо повече: всеки текст се изгражда и като тема, и като композиция на базата на старозаветните и новозаветните библейски книги. Затова старобългарските поетически и агиографски произведения са изпълнени с множество явни и скрити ци тати, с перифрази и реминисценции, с кратки и пространни примери от Свещеното писание - една задължителна за официалната литература приемственост, чрез която се възпроизвежда" философско-естетическата същност на християнската ре лигия. Една от първите поетически творби на българската литература -„Проглас към евангелието" - е създадена напълно в духа на ранносредновековния естетически канон. Тази особеност на произведението се отбелязва от почти всички негови изследователи. Някои от тях спират вниманието си на връзката между изходния библейски текст и „Прогласа“, когато вникват в идейния патос на творбата, а чрез нея и във философско-естетическите възгледи на нейния автор (Е. Георгиев, В. Велчев). Други автори анализират тази връзка, за да изследват вътрешните закономерности на произведението като поетика при опит да се изтъкнат нови страни от неговата идейно-естетическа същност (В. Н. Топоров). По-малко внимание досега е обръщано на проблема за междинните процеси, които настъпват при семантичното префунк ционализиране на изходния библейски текст, когато той се включи в нов контекст. Впрочем това ще бъде и обект на моето внимание при опит да се навлезе от този ъгъл идейно-естетическия свят на „Проглас към евангелието".ентрална B Като съзнавам сложността на процесите във взаимодействието между мита, ре лигията и литературата в по-широк смисъл, ще се огранича в рамките на горепосо чения частен проблем с цел да изследвам отношението „чуждо слово" - „свое слово" не в смисъл на полифонизъм, а на основата на цитата и начините за неговата употре ба, използувани от автора на „Прогласа"
    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Проглас, евангелието, отношението, библейските, текстове
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 44-79

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Тази студия се занимава с идеята за ху дожественото произведение от времето на Ранната реформация- в няколко съчинения на Мартин Лутер, написани едно след друго в годините 1519-152!1. За художественото произведение в тези съчинения изобщо не става дума; в тях не се употребява, което е съвсем естествено, дори думата изкуство, с която по навик свързваме художественото произведение. Свикнали сме -и с основание -да мислим художественото произведение като произведение на изкуството, а двата израза -като синоними. Тъй като за М. Лутер тези проблеми не са непосредствена очевидност, то не беше възможно да обясня направо кое е художественото произведение, ако преди това от хода на изложението не станеше ясно какво е за Мартин Лутер произведението изобщо и кое може да се нарече смислова произведеност. Изглеждаше неизбежно да започна от това, което е очевидно -от възгледите, които Лутер изказва открито, и тълкувайки тях, да вървя към скритото, към пряко неназованото с наше понятие -- към художественото произведение. Бях воден и от чувството на уважение, което дължим на всеки значителен текст; прониквайки в него, аз се стремях да го тълкувам в неговата собствена посока, доколкото това е възможно, за да изглежда убедително и за самия мен едно размишление, чиито източници не можеха веднага да удостоверят неговата последователност. С други думи- за да направя видим проблема за художественото произведение, за да направя видимо неговото присъствие в мисленето на М. Лутер, аз трябваше да се съсредоточа първоначално върху неоспори~1ото присъствие на други проблеми- на вярата, делото, свободата, Евангелието ... , за да достигна до пробле·· ми, за които не може със сигурност да се твърди, че са били осъзнавани от Лутер. Но такава е една от целите на историческото изследване - служейки си с език, различен от езика на изследвания материал, да открие неща и отношения, несъзнавани и действителни за хората от миналото и определящи поведението им, и които отношения не би открил историкът и не би знаел нищо за тях, да не се занимаваме тъкмо с този исторически материал.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: художественото, произведение, немската, Реформация, Животът, Христос, върху, текстове, Мартин, Лутер
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 65-81

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Проучването на закономерностите, свързани с композиnионното изграждане на литературните текстове , е изследователска задача, която може да бъде поставена и решена най-точно в рамките на диахронния подход към художествената практика на човечеството. Историческата перспектива в случая е нужна, за да се набележат специфичните културни механизми, довели до формирането на определени устойчиви конструктивни схеми и принципи за тяхното прилагане в творческия процес. Успоредно с пространния поглед към различните културни епохи, проучването на композиционните характеристики на литературните творби отпраща и KЪJ\I една невралгична точка на съвременното литературознание - изясняване ролята на точните методи при изследването на художественото творчество. Оказва се, че изучаването на композицията на литературния текст е задача, пряко свързана с поставянето на въпроса за функционалността в изкуството на количествените пропорции, съразмерността и числовата хармония. Така формулирана, изследователската задача носи риска още в началото на изложението да предизвика неодобрението на противниците на опитите за търсене на закономерности в художествените системи, които да бъдат представени в числов израз. При това една бегла справка показва, че значителна част от изследователите на литературното творчество са последователни отрицатели на точните методи (вж. Палневеки 1966; Коган 1967; Лозинадзе 1967; Барабаш 1977; Зарев 1979; Димитрова 1979 ит. н.). Все пак опити да бъде осъществен теоретичен пробив се наблюдават в отделни публикации (вж. Иванов 1967; Лотман 1970 и др.). Лъч надежда дават и някои изследвания в рамките на информационната естетика, като особен интерес представляват разработките на колектива, ръководен от академик А. Колмогоров, изследванията наМ. Бензе, А. Мол, Г. Биркхоф (вж. Кол-· могоров, Прохоров 1963; Колмогоров, Прохоров 1968; Биркхоф 1932; Биркхоф 1968; Мол 1966; Бензе 1969 и т. н.). В статията си "Материална естетика" от "Речника на семиотиката" М. Бензе предлага следната теоретична формулировка: "Под материална естетика трябва да се разбира основната част от обективно-научната естетика. Съобразно двете възможности за описание на естетическите състояния - числово (пllmeгisch) и еемиетично се прави разлика между нумерално-материална и семиотико-материална естетика.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Проблеми, изучаването, композицията, Художествените, текстове
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 52-62

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    1999 Книжка 2 Наративни текстове за Успение Богородично в старата българска литература
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: Наративни, текстове, Успение, Богородично, старата, българска, литература
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 42-48

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The article treats of translations of Schiller’s and Lessing’s dramas in which the “imagined” is present not only as written words, but as theatre acting, too. The following Schiller’s plays are included: Robbers, The Plot of Fiesko from Genoa, Wilhelm Tell and The Orleans Virgin. The first translation of Robbers, made by D. E. Shishmanov, is “imagined” in different directions. It was not published; its beginning – the first three acts – was thought to be lost, but there is information that the text has been found; the translation was made for the stage of the Community Centre of Svishtov, but there are no documents for a concrete performance. The second translation, made by Ivan Kasabov, is not known as manuscript and it was not published. The third one, made by Nesho Bonchev, was published and realized as a theatre event (1876, Ruse). Bogdan Goranov translated Fiesko. But only the first act without the last (13-th) scene was published. Announcements about two translations of Wilhelm Tell appeared in the press, but none of these translations is known. Nesho Bonchev planned to make a translation of The Orleans Virgin, but he did not accomplish it. Nencho Yu. Nenov translated the play and it was published a year after the Liberation. Lessing’s Emilia Galotti was translated twice: by Panayot Semerdzhiev (1873) and by Bogdan Goranov (1870). Semerdzhiev’s translation was published, Goranov’s one was documented but unknown. According to it the play was staged in Tarnovo (1871), and Goranov was a translator, an actor and a producer at the same time.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: Въобразените, драми, Шилер, Лесинг, през, Възраждането, Неосъществени, проекти, загубени, ръкописи, Недовършени, текстове
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 179-188

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The article once again raises the issue of the most controversial or rarely asked questions related to medieval literature - is it literature per se and how its genres ought to be classified what is its terminological apparatus and the symbolic-mythologizing function of the Bible for each medieval work.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: Теоретични, Проблеми, сравнителния, анализ, средновековните, южнославянски, текстове
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 44-50

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The search, edition and study of the earliest narratives for the Dormition of the Theotokos are the most important stage in the investigation of the narrative texts for the festivity. The author of the present article makes an assumption, that probably a series of narratives in Greek linked with the subject of the Dormition of the Virgin Mary existed. The text which appears in Slavonic milieu which gathers the most important moments of that cycle of narratives, as in the Slavonic text individual subjects (the final part for example) are further developed, enriched and begin their own life. Yet another assumption is made, namely, that the hypothetical narrative in question was an entire, complete and contiguous narrative with an original final part. This final part sets the beginning of the apocryphal visions and revelations, as a continuation of the apocrypha for the Dormition.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: старите, Наративни, текстове, Успението, света, Богородица
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 125-137

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Bulgarian literary critics of the 1930's century became the material basis of the article, where the analysis of the problems concentrating around certain concepts has been done. The texts in question are treated as the evidence of the new cultural identification formation in the time when Bulgaria regained its independence. The crisis and East vs West are the key concepts here, being stable and recursive, implying, as it seems, the dilemmas of the Bulgarian elite of that period. The quandaries concerning cultural choices of the first half of the 20th century are the common denominator for those concepts, although their genesis is of a more complicated character. The proposed use of sociological definitions as tools of analysis is caused by the character of the material in question. The key words from genre-homogeneous texts appear in similar contexts. They become inscribed into the wide background of Bulgarian choices and searches for national values, for which European culture conditions are the natural context.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: Криза, Изток, Запад, като, понятия, имплициращи, българските, културни, дилеми, светлината, литературно, критичните, текстове, години
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 71-89

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The text sets out to examine the transformation of folklore and mythological family patterns in the literature of the Bulgarian national revival, concentrating its interest on the way different power and leadership models intertwine throughout this process. The attention is focused on the mechanisms of authority-display, arranged on several levels of power constructions. The first one considers family from an optimistic and utopian point of view. Family is interpreted as a hierarchical structure of subordinations which follow the model of Universal order. The conclusion is that through the sacred comprehension of marriage, through its interpretation as a secular correspondence of the sacred archetype, the matrimonial institution is accepted as an irrevocable stage of the personal development, as a compulsory element of everyone's socialization. The general perception is that relations in family are governed by love, affection, harmony and mutuality. Observing the general line of interpreting power simultaneously as authority, influence, arresting magnetism, on the one hand, and as domination, supremacy, oppression, tyranny, control, on the other, the text unfolds the next aspect of power-roles distribution in the family. The second part concentrates on the pragmatic and realistic uses of power. The attention is focused on the problem of the split symmetry - inequality in family relations. The turns start when the sacred archetype passes through all degrees of desacralization, when authority converts into a form of property - of one person over the other. The profane aspect of the male-female relations debases the "high" concepts and degrades the elevated values to a degree of general negation. The third part examines family as a manifestation of coercion, force, anger, violence and outrage. It turns out that the general moral standards and the noble rules of behaviour are not able to control the mighty world of savage selfishness; that culture and love are defeated and shattered by destructive instincts. The symbolic imagery of marriage is presented by a full-toned scale of evil. Family turns into a total collapse of the social contract.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: Властта, семейството, Версии, патриархалното, господство, Наблюдения, върху, фолклорни, модели, възрожденски, текстове
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 130-146

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The Bulgarian reception of Euriprdes' Medea is complicated and controversial. The paper presents the discrepancies between the literary and the theatrical aspect of the reception. Special emphasis is given to the unprecedented intensity of the current stagings of the tragedy. The increasing degree of invention in that wave of recent adventurous adaptations appeares as a sort of compensation for the absence of transgressive and experimental spirit typical for the Western stage of the 1960s from the scenic reception of Medea in Bulgaria during the respective decade. Discussed is the important role, independent from Euripides' play, which the theme plays in Bulgarian culture and society (in music, in literature, in modern ballet, in painting and artistic photography, as well as in politics and advertisement) as well as the paradox involved in the fact that the Medea figure invades the political discourse actually before the tragedy itself has been translated and staged to stay there permanently remaining impressively productive.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: българската, Медея, текстове, спектакли, политика, реклама
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 100-106

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The novel "The Real Life of Sebastian Knight" (written in English in Europe in 1939 and published in America in 1941) has a peculiarly borderline position in the author's life: it represents the first real creative step taken into the realms of the new language and focuses on the issue of the new language identity, on the trying on of masks and the tracing of the consequences of this change and play. This transition theme, as an aspect of the metamorphosis in its biological and metaphorical dimensions throughout the years, never stops occupying Nabokov, yet here it is most immediately outspoken, the novel being an attempt at solving a personal dilemma. Against the background of the transition theme's intensive discussion by the characters and the plot, this novel can serve as a showcase for the whole "catalogue" of Nabokov's techniques, themes, images. On the other hand, there is one of his subsequent texts, written in English already in the United States, aimed directly at the English speaking reading public and per definition being assigned to the genre of a writer's biography - the book "Nikolai Gogol" (1942-1944). The study endeavours to see these two books from two standpoints in a parallel, outlining their similarities (while presuming identity), especially observing their modernistic nature of metaprose, of a text concerning the writing of a text, a text that is constantly regarding its own reflection in order to continue being written. The end of the 1930s and the beginning of the 1940s is a time of territorial, linguistic, aesthetic transitions and changes for Vladimir Nabokov. The momentary change of masks and scenes in the novel "Sebastian Knight" can only be attributed to high-class craftsmanship, already achieved earlier by Nabokov in his Russian language novels. The histrionic re-clothing and re-making up in this novel - "a second birth" - appear to be one of the rehearsals for the actual transformation from a Russian to an English speaking writer, from Sirin to V.Nabokov. V. is simply an intermediary phase in the metamorphosis. In this unstable environment Nabokov seeks for support, and finds it in the Russian classic Nikolai Gogol, who will lend him some of his legitimacy in the New World.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: Истинският, живот, Себастиан, Найт, Николай, Гогол, Владимир, Набоков, текстове, границата
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 5-19

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    What makes possible a dialogue with the dead across periods of time? In this paper, the author wants to return to this question, focusing neither on the social transactions nor on the hidden potential of images but on the text in its written and printed form. The scholar shows how the Renaissance myth of reviving the dead is literally rooted in letters, that is, in an epistemology of writing as a medium able to transcend time as well as space.
    Проблемна област: Антропология
    Ключови думи: текстове, следи, боклук, Променливата, медия, културната, Памет
Subscribe to текстове