Текстът

В литературните произведения се реализират две кшщеrщии за пространството по правило линейно и хоризонтално организирано, е безразлично по отношение на тайната, при втората- пространството, вертикално и центрично организирано, е сч)укТурирано според принципа на тайната - сакрална или профанна, а топосите в него се характеризират с присъствие или отсъствие на тайна, а в някои случаи с различна степен на такова присъствие. Ясно изразеното противопоставяне на профанните и сакралните топоси е осоЦено типично за християнския свят (в източната традиция то никога не е било така изострено). В литературата постепенно се тематизират различни топоси на тайната: планината, пещерата, градината, храма, града и др. Място на тайна става и предметът - реликвата, светият образ. В такъв предмет пространството сякаш се интериоризира, предметът е център и същност на тайнственото пространство. През Средновековието в такъв предмет се превръща и свещеният текст (книгата) като символ на света (Liber mundi), на Божието тайнство, на скритото познание (Голямата книга на алхимиците). Богът често се уподобява на запечатана книга (Книгата на живота). В "Откровенията на Свети Йоан" Агнецът-Христос разтваря запечатаната книга, възвестяваща гибелта на света. В някои средновековни версии на "Търсене на свещения Граал" Граалът е книга, символ на изгубеното слово, на най-висшата мъдрост.