тези

Тази книга беше повече от необходима за нашето общество. В нейното очакване беше закодирано всенародното и световно признание за изключител ността на личността и делото на Людмила Живкова. Българите и прогресив ните дейци от цял свят се стремяха към още по-дълбоко вникване в света на идеите й, в характера й, в корените на прозренията и, към по-обемно и релефно съпреживяване на трудностите и победите й. Към всичко това естествено се прибавяше и чисто човешкото чувство - заедно с авторите, докато четем на писаното от тях, отново да извисим обичта си и съпричастно да изразим м ката си. С целия свой живот-горене Людмила Живкова завоюва и заслужи това всеобщо вълнение и преклонение. „Мислете за мене като за огън“ е пионерско начинание (тук и надолу курс мой - Н. П.). Сигурен съм, че и в бъдеще дейците на културата ще се завръщат или по-скоро ще бързат напред - към идеите на Людмила Живкова. Така ше бъде, защото тя не може да принадлежи на миналото. Нейните духовни върхове са необходими и в съвременността ни, а и в бъдното. Нейният живот е пример за да бъдат по-силни в делника си, хората винаги ще изпитват необходимостта да се съизмерват с онова голямо, което е заложено в словата и в делата й. Ако се опитаме да намерим най-точното определение за него, ще трябва да го на речем героизъм на комуниста. И корените на този героизъм са същите, каквито бяха и в годините на въоръжената борба - марксистко-ленинският мироглед, нравственият максимализъм, щастливата обреченост на общочовешкото хуманно бъдеще. Людмила Живкова бе личност на делата. Мирният, но победен поход на културата на България по света или движението „Знаме на мира", грандиоз ното чествуване на 1300-годишнината от образуването на нашата държава или създаването на всенародната програма за естетическо възпитание, много бройните и дипломатически мисии по планетата с единствена цел - мира, ежедневните дела, в които личат комунистическа принципност и топло чувство за човешко общуване - това е само минимална част от конкретното и присъс твие в живота на страната. Тази действеност на Л. Живкова съвсем справед ливо и спонтанно предизвика масовото усещане, че настъпва нов златен век на българската култура. Това бе възможно, а и дейността на Л. Живкова над скочи дори възрожденското благодарение на социалистическите условия на жи вот и развитие.