Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Достойнствата на новата книга на Борис Делчев - сборника с мемоарни очерци „Познавах тези хора откривам в три посоки: във вълнението, с което авторът общува с творците; в ерудицията на литератора критик; в добросъвестността на научния работник. И ако всички тези черти са изя вени и събрани чрез един толкова своеобразен жанр, какъвто е мемоарният очерк, то авторът би ни поднесъл - а в нашия слу чай е така - една интересна и ярка книга. Още повече, че тук понятието „мемоарен очерк е употребено твърде условно и не бива да се разбира в тесния смисъл. Предмет на -изображение не са случайни общувания или срещи, нито битови подробности, свързани с личността на разглежданите творци: по един пъстър начин в очерците на Борис Делчев съжителствува мемоарът с активно изя вената съвременна позиция; литературнокритически оценки се преплитат с художествена публицистика. Авторът не търси измеренията на моралните и литературни качества на свои те герои чрез конкретността на ситуациите. Неговата етична мярка е много по-обемна и многопланова, конкретната ситуация умело е вплетена като детайл от цялостен рисунък. С всеки фрагмент все по-ярко се откроява творчески профил върху съответен обществе но-исторически фон.
    Ключови думи: Борис, Делчев, Познавах, тези, хора

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Тази книга беше повече от необходима за нашето общество. В нейното очакване беше закодирано всенародното и световно признание за изключител ността на личността и делото на Людмила Живкова. Българите и прогресив ните дейци от цял свят се стремяха към още по-дълбоко вникване в света на идеите й, в характера й, в корените на прозренията и, към по-обемно и релефно съпреживяване на трудностите и победите й. Към всичко това естествено се прибавяше и чисто човешкото чувство - заедно с авторите, докато четем на писаното от тях, отново да извисим обичта си и съпричастно да изразим м ката си. С целия свой живот-горене Людмила Живкова завоюва и заслужи това всеобщо вълнение и преклонение. „Мислете за мене като за огън“ е пионерско начинание (тук и надолу курс мой - Н. П.). Сигурен съм, че и в бъдеще дейците на културата ще се завръщат или по-скоро ще бързат напред - към идеите на Людмила Живкова. Така ше бъде, защото тя не може да принадлежи на миналото. Нейните духовни върхове са необходими и в съвременността ни, а и в бъдното. Нейният живот е пример за да бъдат по-силни в делника си, хората винаги ще изпитват необходимостта да се съизмерват с онова голямо, което е заложено в словата и в делата й. Ако се опитаме да намерим най-точното определение за него, ще трябва да го на речем героизъм на комуниста. И корените на този героизъм са същите, каквито бяха и в годините на въоръжената борба - марксистко-ленинският мироглед, нравственият максимализъм, щастливата обреченост на общочовешкото хуманно бъдеще. Людмила Живкова бе личност на делата. Мирният, но победен поход на културата на България по света или движението „Знаме на мира", грандиоз ното чествуване на 1300-годишнината от образуването на нашата държава или създаването на всенародната програма за естетическо възпитание, много бройните и дипломатически мисии по планетата с единствена цел - мира, ежедневните дела, в които личат комунистическа принципност и топло чувство за човешко общуване - това е само минимална част от конкретното и присъс твие в живота на страната. Тази действеност на Л. Живкова съвсем справед ливо и спонтанно предизвика масовото усещане, че настъпва нов златен век на българската култура. Това бе възможно, а и дейността на Л. Живкова над скочи дори възрожденското благодарение на социалистическите условия на жи вот и развитие.

    Ключови думи: Светът, тези, които, обичат

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В края на май 1986 г. се навършиха 120 години от рождението на д-р Кр. Кръстев - критикыт и редакторът на сп. Мисъл", диктуващо литературните вкусове в продължение на 17 години. Дейността и възгледите на възпитаника на немската естетическа мисъл на българска почва още приживе са обект на ожесточени спорове. Макар и напоена с идеите на немския естетизъм, личността на д-р Кръстев, близо седем десетилетия след смъртта му, продължава да предизвиква интерес сред научните литературни среди. Неотдавна в архивите на наследниците му бяха намерени неизвестни спомени и писма. Надявам се, че те ще са от полза за изследователите на тази тъй противоречива натура, както и на писателите край нея. Това са спомените на съпругата му Радка Кръстева, писани между 1934 и 1935 г., и на д щеря му Офелия д-р Кръстева-Шивачева, писани в края на 1970 г. Майката и дъщерята са ги писали в напреднала възраст (Р. Кръстева на 62 г., около година преди кончината й; О. Шивачева - на 78 г., тя почива през 1977 год. 85-годишна), но дълго са ги носели в себе си. Предавали са ги от уста на уста B рода, затова в написаното се долавя известна близост. Освен тях, в архивите на наследниците им има две илюстровани карти от Боян Пенев, писани в Мюнхен до д-р Кръстев на 18. IV. и на 12. V. 1912 г.; една пощенска карта от критика до Христо Спасовски в учителския институт в Ески Джумая (днес Търговище), писана на 30. ХІІ. 1914 г. Предлагам на вниманието на читателя изброените спомени и писма.
    Ключови думи: Кръстев, тези, около, него