типологията

От възникването си до Първата световна война българският разказ (с малки изключения) има за герои личности, които са представени в социалния контекст на действителността. Почти всичко се свежда до изнасяне на преден план тяхното отношение към обществените проблеми. Ето защо и акцентът се стоварва върху описанията на постъпките им, характеризиращи ги като хора, тясно свързани с бита и конкретните обществени задачи. Може би затова техните характери са уравновесени, цялостни, монолитни. Достатъчно е да се разкрият някои от основните чувства, изпъкващи в човешкия живот, за да се получи представа тези първично силни и цялостни характери. По тази причина индивидуалните черти, служейки като атмосфера за монолитното изграждане на тези характери, явяват едновременно и социални. за сe Затова си позволихме да заключим, че в българския разказ героите съществуват изключително посредством описанието на техните социални функции. Неслучайно чисто психологическите особености са така подбрани, че винаги открояват социалната функция на личността. Едва в годините на Първата световна война ударението на българския разказ се премести от събитието и действието към човешката душа, убежище на всички случки. Макар и с риск да се откъсне от социалната практика на хората, българският разказ се зае да направи от мъжете и жените, вълнуващи се от веч ните проблеми на смъртта и живота, любовта и изневярата, болката и радостта, красотата и грозотата, централни свои герои. B С „Песента на колелетата" Йовков откри едни по-затворени в себе си те И герои, които умеят да се вслушват в тишината. Тяхната способност да живеят света на мълчанието е нещо ново за разказа ни. В границите на този свят постигат уединение, което е необходимо за осмисляне на преживяното, за търсене смисъла в живота и щастието. 1,2,3 Простият и неук Сали Яшар е един самороден философ. Винаги при залез слънце той разговаря със себе си. Темата е една съща - личната човешка отговорност. Майсторът Яшар се чувствува задължен да остави след себе си следи. По този начин Йовков е в руслото на оная линия европейската литература, която от Гьоте до Горки поставя в центъра на живота творческото съзнателно изразходване на труда, необходим за благото на човешката общност.

По пътя на сравнението се отразяват онези характеристики на българския вариант на символистичното направление в литературата, които му придават негови специфични особености и оригиналност. Благодарение на тях той придобива своеобразно българско звучене в многогласния хор на европейския символизъм, внася свой щрих в неговата многовариантност. OT KON 000 POLOB За тази цел ще обърнем поглед към френската литература, защото именно тя е люлката „par excellence" на модернизма в европейската литература. Но при това паралелно съпоставяне на френския и на българския символизъм е необходимо да отчетем най-напред основните особености на тези две европейски литератури - почти връстници в продължителността на времето, но с твърде различна историческа съдба. Първо: за френската литература е характерно едно последователно развитие на литературния процес, в който и символизмът има своята богата предистория. В българската литература тази последователност е прекъсвана. На второ място - във френската литература се наблюдава едно постоянно поce не силно или по-слабо (според културно-историческия момент), но винаги проявяващо се общуване с останалите изкуства, което слага свой специфичен отпечатък върху й. В България, поради трагичната историческа съдба, тази плодотворна връзка проявява винаги - тя е по-скоро епизодична. Що се отнася до интересуващия ни период - появата, разцветът и упадъкът на българския символизъм, тя почти не съществува. По-скоро, в случая можем да говорим за едно разминаване на живописта с литературата, където първата закъснява по отношение на втората и където липсват инвенции от страна на изобразителното изкуство (става дума да за периода от 1905 до 1920 г.). Третата отлика, която трябва да отчетем, засягаща по-определено интересу ващия ни период - края на деветнадесети и началото на двадесети век, е различ ното време на поява на символизма във Франция и в България. Българският символизъм „закъснява" спрямо „класическия френски символизъм - ако приемем за начало на българския вариант 1905 година, — с около двадесет години. Както казахме, френският символизъм в литературата има богата предистория. Своя предистория има и българският вариант на символистичното направление. Но тя е значително по-кратка. Нейното начало и край са разположени само между две поколения творци, на границата между две столетия. PR 10 Именно върху различната предистория на символистичното направление във Франция и България се коренят много от онези отлики, на които се дължи и свое образието на всяко едно от тях. Но и за двете направления особено важно значение има литературният развой през деветнадесети век.