Тодор Живков

На настоящото ваше събрание искам да се изкажа по някои въпроси на работата на идеологическия фронт, и по-специално в областта на ли тературата и изкуството. В своето изказване аз съм улеснен от това, че тези въпроси са засегнати в приветствието на Централния комитет на Партията ии бяха тук обстойно обсъдени. Вярвам всички ще се съгласите, че нас особено много ни улесняват в това направление забележителните изказвания на другаря Хрушчов по въпросите на литературата и изку ството, които имат жизнено значение за правилното развитие на литературата и изкуството не само в Съветския съюз, но и в другите социалистически страни. Именно поради тяхната важност позволете и аз да се спра на тях.

За историческия VII конгрес на Българската комунистическа партия не може да се говори или пише без чувство на голяма радост и патриотична гордост, тъй като тоя конгрес придоби изключително значение както в историята на нашата партия, така и в историята на българския народ той се издига като гранитен камък в нашето социалистическо строителство, приключвайки един етап от него и откривайки нов, по-висок; той разкри широките и светли перспективи на по-нататъшното наше обществено развитие. Седмият конгрес еот огромно значение за развитието и на нашата наука и култура, на литературата и изкуството. В изнесения от др. Тодор Живков доклад на Централния комитет, в доклада на др. Антон Югов по директивите за третата петилетка беше направен научен, марксистко-ленински анализ на развитието на нашата страна от VI конгрес до днес, бяха набелязани огромните достижения в областта на нашия обществен, икономически и културен живот и въз основа на тия достижения бе набелязана и перспективата за по-нататъшното светло наше развитие.

Пролетен вятър шуми и разнася над родните простори белия дим на новите заводски комини, които възвестяват надлъж и нашир, че през първите месеци на третата петилетка са избликнали могъщи творчески сили и за тях няма преграда. Първият секретар на Централния комитет на Българската комунистическа партия Тодор Живков в своя доклад за развитието на народното стопанство, за подобрението на материалното и културното положение на народа и за преустройството на държавното ръководство подчертава пред Народното събрание, че социализмът у нас излезе победител и е създаден нов социалистически обществен и Държавен строй. Свършено е с експлоатацията на човек от човека. Не може да разчита на стопански и културни блага оня, който не се труди. Само през последното десетилетие младата републиканска индустрия умножи над четири пъти своето прозводство. Отива си вече старото село на дървеното рало, на раздробените дедовски ниви, на газената лампа, на неправдата и на горещата сиромашка сълза. Появиха се общонародни поля без синури, без волски впрягове и магарешки каручки. Могъща техника отмени крушовото рало, сърпа и диканята. Всички знаят, че големият прелом в индустрията и селското стопанство не стана светкавично и със замах на магическа пръчка. Революционните промени следваха една след друга, с неумолима логика събаряха навсякъде прогнилите темели на стария свят и отваряха път на новия справедлив живот. И макар че още не са доизкоренени плевелите, които заглушаваха в миналото нашата обществена, стопанска и културна наредба - почвата е богато наторена и подготвена за здравите семена на новата петилетка.