тоталитаризма

Неотдавна в Прага се появиха и изчезнаха като дим 50 000 екземпляра от книжката „Защо не съм комунист“. Издателската инициатива на „Ческа експедице“ всъщност наново тиражира хрумването на блестящия журналист и последователен антикомунист Фердинанд Пероутка от края на 1924 г., предоставил своето независимо списание „Притомност“ на десетина изтъкнати интелектуалци да отговорят на анкетата „Защо не съм комунист“. В анонса ѝ е посочен поводът за нейното възникване: в тесен кръг от некомунисти попада един комунист, на когото останалите започват да се извиняват защо не могат да бъдат комунисти, и след това всеки от тях решава писмено да изложи причините. Първият е Карел Чапек, чийто изчерпателен и концептуален отговор се дисоциира от анкетата и придобива самостоятелен начин на възприемане. Чапек включва своя отговор във философския си компендиум „За обикновените неща или Зоон политикон“ (1932) и с това обрича на почти половинвековно забвение този сборник със себеназоваващи се текстове. С някои съставителски уговорки есето „Защо не съм комунист“ излиза за трети път едва в XIV том от събраните му съчинения (1988). В началото на „нежната революция“ безконтекстови откъси от него бяха налепени като дацзибао по станции на пражкото метро и масово бяха възприемани като позиция на демонстративен антикомунизъм. През миналата година в самиздатската поредица „Простор“ на „Ческа експедице“, издала от 1978 до 1990 г. над 150 тома в машинопис, за пръв път бяха разпространени отговорите на оригиналната анкета „Защо не съм комунист“. Сегашното първо официално издание, чийто инициатор е Яромир Хоржец, бе посрещнато не само като свръхактуализирано опресняване на читателската памет, като почти безплатен опреснителен курс по антикомунизъм, но и като видима провокация към модната в постсоциалистическите страни антикомунистическа аргументация екс вото. Необремененият с пещерни пристрастия или с конюнктурни връзки днешен прочит на тогавашната анкета несъмнено дава възможност да се надникне в спецификата на чешкия увод в тоталитаризма, а не в наръчник по изтънчен антикомунизъм или пък в помагало по натрупване на първоначални посттоталитарни дивиденти. В последното имах възможност да се убедя не само в Прага, но и във Варшава (там в началото на октомври се проведе Чапекова конференция), докато слушах политологическия доклад на досегашния ортодоксален комунистически представител на полската бохемистика Витолд Навроцки за Чапековото есе „Защо не съм комунист“.

The text presents a period of human history which passed under the sign of a number of wars, great loss of human life, merciless extermination and suffering, i.e. totalitarianism. The subject of scientific comment of this study is Tzvetan Todorov's book Face a l'extreme', which affords an opportunity to reveal the truth about human nature through the stories of different forms of behaviour in extreme situations in the concentration camps. The author projects the issues of moral survival, good and evil, courage and heroism in the individual fates of some ordinary men - witnesses and victims of the totalitarian power. The main purpose is to show that a such a personal example is the best argument in the search for the truth, and the best direct route to learning a lesson from history. Тhe real life short stories from daily human experience translate into literary examples, which aim to explain and illustrate the author's thesis. Tzvetan Todorov's book is the best postmodern projection against totalitarianism.