тривиалната

Формулировката на спорното заглавие съдържа имплицитно две изходни презумпции, които засягат поотделно тривиалната литература и заглавието на литературната творба. Първата се отнася до разбирането за качествата на тривиалната литература. Самото ѝ обособяване предполага тя да се мисли като нещо противопоставимо на „нетривиалната“, т.е. сериозната или високата литература. Именно от позицията на подобно отправно убеждение е възможно специфицирането на въпроса за заглавието с оглед на неговите функции в конкретния естетически контекст. Донякъде впечатление за такава ценностна нагласа създава и конотационният ореол около израза „прелъстителна функция“, който естествено асоциира с представата за естетическа дейност от по-нисък ред. Тъй като у нас изследванията по титрология едва напоследък придобиват по-голяма популярност, налага се да уточним, че става дума не за авторска приумица, а за регламентиран термин (Genette, 1988), който можем да съотнесем с реторическите параметри на заглавието и по-специално с репрезентативно-увещателния му характер. Независимо от или по-скоро в противоречие с очакването, че „прелъстяването“ е приоритет на тривиалната литература, тук на него се гледа като на универсална функция, присъща на заглавието на художествената творба, колкото и сериозна да е тя. Доколкото има различия, те са главно в интензивността на проявление, както е между впрочем и в човешките отношения, откъдето е взето понятието и където то битува освен иносказателно и съвършено буквално, както на всички ни е известно. Дали и доколко има несъответствия в начините, по които прелъстителната функция на заглавието се осъществява във високата и тривиалната литература, ще се опитаме да установим в следващите страници.