труженик

Трудно е да се намери български книжовник от моето поколение, който по един или друг начин да не е минал през литературната школа на Божан Ангелов. И лесно е да се обясни защо е така: едва прекрачили прага на гимназията, по неговата „Стилистика" и по неговата Теория на прозата и поезията" ние за пръв път започнахме да проникваме в техниката на художественото творчество. Тази среща с автора обаче се налагаше от изискванията на едина програ ма, преследваше една учебно-образователна цел и обикновено приключваше още в долните класове, без да доведе до по трайни отражения. Така повечето от нас се запознаваха с учебникаря и педагога, без да се доберат до неговите изследвания и литературнокритически преценки върху българските писатели. А щом етака дори с онези, които се учеха от неговите книги, още по-малка осведоменост може да се очаква от младото поколение: много често то дори не е чувало неговото име. Ето защо сборникът „Литературни ста- тии", който излезе неотдавна и съдържа някои от по-характерните работи на Божан Ангелов, иде тъкмо навреме да отговори на една назряла потреба. Той ще помогне на нашия нов читател да се запознае с един малко известен книжовник, с когото досега са се занимавали предимно специалистите, и заедно с това ще даде възможност на мнозина по-възрастни да се убедят, че авторът на няко гашните учебници по художествена словесност не е бил обикновен сух теоретик, както им се струва по стара памет, а се е вълнувал преди всичко от проблежите на живата българска литература. Сборникът „Литературни статии" е разделен на три дяла, в които са обединени еднородни работи: върху фолклора (1), върху историята на българската литература (II) и критически очерци върху някои видни български писатели (III). Към последния дял, без да се свързват по предмет с останалите, са прибавени и две статии върху сензационната литература. Очевидно, целта на съставителя е била да представи автора така, че читателят, след като се запознае с книгата, да добие сравнително пълна представа за основните насоки на неговата литературна работа. И трябва да се каже, че методологически този подход е правилен. Обаче аз имам едно възражение от практическо есте ство, което се отнася до дял втори от книгата.

Има литератори, които не могат да живеят, без да вдигат шум около себе си, около своето име, които си въобразяват, че светът се върти около тях. Но има и труженици на перото, които предпочитат да останат в сянка, които по-скоро подпомагат дейността на другите, отколкото да дадат простор за изява на своите възможности, литераториорганизатори, без които е невъзможна успешната работа на цели колективи. Такъв литератор е проф. Стойко Божков, който през декември 1988 г. навърши 75 години. Проф. Божков е роден на 27 декември 1913 г. в село Свежен, Пловдивско. Сред ното си образование завършва в Пловдив и в Асеновград - в така наречената „Черве на" гимназия, славеща се със своите борчески традиции. През 1940 г. той завършва славянска филология в Софийския университет „Климент Охридски“. Като мнозина свои колеги, и той по време на следването отделя по-голяма част от времето си не лекции, а за обществена работа и за насъщния хляб - членува в БОНС, председател на Дружеството на студентите-слависти и пр. Оттогава датират и първите му прояви на литературното поприще - сътрудничи на вестниците „Академик“ и „Култура", на списанията „Българска мисъл“, „Трезвост и култура" и др., включен е в редакционния състав на „Вестник на жената" (1942) - едно от малкото издания, които в ония труд ни години са трибуна на прогресивната мисъл, на страниците на които намират място произведения на наши прогресивни писатели, творби от съветската литература, статии e за за тях. В тази насока е и литературната дейност на Стойко Божков от онова време. Той пише рецензии за произведения на Г. Караславов, Л. Стоянов, Хр. Радевски, Мл. Исаев, М. Грубешлиева, Бленика. След 9 септември 1944 г. Божков се посвещава изцяло на литературна дейност. Известно време той работи в „Служба по печата“ на тогавашното Военно министерство, а след това в Института за български език на БАН. Дълго време той е научен секретар на Българската академия на науките, член на Градския комитет на БКП и др. Но от 1948 г. и досега неговата дейност е свързана преди всичко с Института за литература на БАН, чийто директор е бил в продължение на десет години. През този период именно до голяма степен в института се замислят и реализират едни от най-значителните науч но-изследователски прояви, които създават авторитет на института у нас и в чужбина четиритомната „История на българската литература", тритомният „Речник на българската литература", двата тома „Очерци по историята на българската литература след 9 септември 1944 г." и др. Изграждането и укрепването на научния колектив на института, обсъждането и издаването на научни трудове, на „Известия" на института, организирането на научни сесии, симпозиуми, международни конференции, чествувания и пр. - всичко това отнема изключително много време и сили, но проф. Божков го върши с желание и вещина, със съзнанието, че изпълнява своя дълг на учен и общественик, на комунист.