Към 150-годишнината на И. С. Тургенев

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сред великите руски писатели, страдалци и праведници, мъченици и светци, Тургенев е сякаш най-честитият, най-благополучният. Роден под щастлива зве зда, помазан от добри орисници, струва ти се, че той не е син на тази многостра дална, с кръв и пот пропита руска земя, а галено чедо на щедра и обилна Фран ция, от векове грижовна към своите духовни таланти, от векове натрупала ду ховни и материални блага. Най-напред това благополучие се натрапва в грубия си житейски смисъл. И Пушкин и Лермонтов са представители на „, златната младеж", и те са пилци на дворянски гнезда", и те в „нежни люлки са люлени“, но с колко шипове тръни е бил покрит пътят им от първите венци на славата до куршумите на под ставените убийци. И Гогол е престъпил прага на признанието с мажорно-тържест вените акорди на триумфален марш, но какъв тягостен, безнадежден реквием са последните дни от живота му. И Толстой е расъл под грижите на учители и гу вернантки, и той е късал цветя от градината на живота, и той се е обкичвал с лаврите на световната известност, и той се е стремял към хармония и равновесие в живота си. Но с цената на колко самоизтезания, лутане, гърчове. Какво да ка жем за Достоевски, познал анонимното величие на героя, на бореца срещу офи циалната власт, на рицаря на социалната съвест, но пак с цената на една смъртна присъда, на треперене пред ешафода, на близо десетгодишно заточение. Какво да кажем за Чехов, пожизнено молепсан с чахотката“, какво да кажем за кохор тата по-млади, може би не по-малко надарени и далеч не така прославени съвре менници, обидно рано покосени от жестоките условия на живот.
    Ключови думи: Тайната, Тургенев

165 години от рождението и 100 години от смъртта на И.С. Тургенев

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Тургенев винаги е заемал важно място в духовния живот на нашия народ. Самият факт, че почти столетие той е един от най-превежданите и четени не само от нашата интелигенция, но и от широките слоеве на народа ни писател, потвър ждава това. Интересът към неговото творчество е бил винаги неизменен и постоянен. Никакви политически или други ситуации не са били в състояние да го ограничат или намалят. Това може да се обясни отчасти с по-голямата му четивност, но най-вече с непосредственото му отношение към съдбата на българите, с широкото място, което и отделя в своето творчество. Признателна България му се е отплащала с подчертана обич и преклонение - тя е виждала в негово лице нещо повече от художник. Виждала е приятел, издигнал я на пиедестала на световната литература. И Нашата наука не разполага с изследвания, от които да се види кои са найчетените художествени произведения от чуждите литератури, но вероятно „В навечерието" е едно от тях. Този роман е издаван около 40 пъти. Издаван е в дни не само на социален и национален възход, но и на сътресения и погроми, като се почне от 1889 г., когато за пръв път излиза едновременно във Велико Търново Пловдив и се стигне до наши дни. Издаван е не само във Велико Търново и Пловдив, но и в Шумен, Габрово, Казанлък, София и др. Нито „Човешка коме дия" на Балзак, нито „Война и мир на Толстой - най-велики произведения на човешкия гений - могат да се похвалят с такъв успех. Нека припомня, че руската и западноевропейската литературна мисъл са считали и продължават да считат този роман на Тургенев за посредствен - за далече по-долу в художе ствено отношение от „Рудин“, „Дворянско гнездо" и „Бащи и деца". Те премълчават или изпускат обстоятелството, че романът „В навечерието" е най-заразя ващото, най-вълнуващото със съдбата на своите герои, с тяхната саможертва за една велика идея художествено произведение на Тургенев. За нас българите романът „В навечерието" с неговия главен герой Инсаров има изключително национално значение. Чрез него Тургенев е обърнал погледа на световната литературна и културна общественост към нашите робски страдания и неволи, към нашата готовност за саможертва в името на свободата. Но има и нещо по-важно - чрез своя герой Тургенев е съдействувал българският народ да опознае себе си и да открие своите трайни национални добродетели - на всеотдайна любов към родината, на саможертва в името на свободата. Може би затова повече от всеки друг герой Инсаров се е превърнал в своеобразен мит, във велик пример за поколенията български патриоти.

    Ключови думи: Тургенев, българската, културна, общественост

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Поетиката си на белетрист Любен Каравелов изгражда в сложна естетическа ситуа ция, когато чуждата проза се намесва властно и задължава със своите образци да бъде следвана, когато натрупванията в родната традиция също приканват към оригинални обобщения над съвременността. Може би за възрожденската ни белетристика 60-те го дини са онова, което бяха вече за поезията 40-те 50-те години. Любен Каравелов съумя да примири тия две начала. Той просто ги сплави в белетристичното си дело. Без да загърбва опита на чуждите литератури (главно на руската от XIX век), успя да разгърне богата и сложна картината на българския живот, да наложи повествователния си език, ударен и неканоничен, вътрешноразнороден, но отговарящ на мисията му в нашата култура. Mе C. Досегашните ми занимания с творчеството на Л. Каравелов, опитите ми да досегна опорните точки, а и самостойните измерения на повествователното му изкуство задължават да проследя и естетическия ефект от общуването му с романиста И. Тургенев. Дял в процеса на изграждането му като белетрист има и идейно-художестве ният свят на „Рудин“, „Бащи и деца“, „В навечерието", "Записки на ловеца". Истината е, че името на техния автор не е сред имената на видните руски писатели, които Л. Каравелов сочи за пример пред съвременниците си през 1873 г., където са Гогол, Шевченко, Херцен, Белински, Чернишевски... (в. „Независимост“, 1873, бр. 34). То отсъствува и сред привлечените имена от изследвач като проф. В. Велчев: „Към това можем да прибавим, че Каравелов познава и делото на Глеб Успенски, Писемски, Салтиков-Шчедрин, особено на Некрасов и Огарьов. Така сам белетристът, а и един от авторите, които са се занимавали както с неговото творчество, така и с рецепцията на цялата руска класическа литература у нас, като че ли предопределят скромните въз можности и целесъобразност за наблюдения в тази насока. Но се оказва, че със своя опит на романист, с хоризонтите на белетристичното си мислене Тургенев играе много по-значима роля от видимата за изграждане на Каравеловите естетически позиции. Доколко тази връзка е нетипична и естетически зашифрована, свидетелствува фактът, че досега не е съблазнила познавачите на Тургенев и Каравелов у нас за по-разгърнат поглед към тяхното творчество като проблем на сравнителното литературознание
    Ключови думи: Любен, Каравелов, общуването, творчеството, Тургенев