Тургенев

Тургенев винаги е заемал важно място в духовния живот на нашия народ. Самият факт, че почти столетие той е един от най-превежданите и четени не само от нашата интелигенция, но и от широките слоеве на народа ни писател, потвър ждава това. Интересът към неговото творчество е бил винаги неизменен и постоянен. Никакви политически или други ситуации не са били в състояние да го ограничат или намалят. Това може да се обясни отчасти с по-голямата му четивност, но най-вече с непосредственото му отношение към съдбата на българите, с широкото място, което и отделя в своето творчество. Признателна България му се е отплащала с подчертана обич и преклонение - тя е виждала в негово лице нещо повече от художник. Виждала е приятел, издигнал я на пиедестала на световната литература. И Нашата наука не разполага с изследвания, от които да се види кои са найчетените художествени произведения от чуждите литератури, но вероятно „В навечерието" е едно от тях. Този роман е издаван около 40 пъти. Издаван е в дни не само на социален и национален възход, но и на сътресения и погроми, като се почне от 1889 г., когато за пръв път излиза едновременно във Велико Търново Пловдив и се стигне до наши дни. Издаван е не само във Велико Търново и Пловдив, но и в Шумен, Габрово, Казанлък, София и др. Нито „Човешка коме дия" на Балзак, нито „Война и мир на Толстой - най-велики произведения на човешкия гений - могат да се похвалят с такъв успех. Нека припомня, че руската и западноевропейската литературна мисъл са считали и продължават да считат този роман на Тургенев за посредствен - за далече по-долу в художе ствено отношение от „Рудин“, „Дворянско гнездо" и „Бащи и деца". Те премълчават или изпускат обстоятелството, че романът „В навечерието" е най-заразя ващото, най-вълнуващото със съдбата на своите герои, с тяхната саможертва за една велика идея художествено произведение на Тургенев. За нас българите романът „В навечерието" с неговия главен герой Инсаров има изключително национално значение. Чрез него Тургенев е обърнал погледа на световната литературна и културна общественост към нашите робски страдания и неволи, към нашата готовност за саможертва в името на свободата. Но има и нещо по-важно - чрез своя герой Тургенев е съдействувал българският народ да опознае себе си и да открие своите трайни национални добродетели - на всеотдайна любов към родината, на саможертва в името на свободата. Може би затова повече от всеки друг герой Инсаров се е превърнал в своеобразен мит, във велик пример за поколенията български патриоти.