Участието

За асоциациите еписано много, особено в психологическата естетика от края на XIX и началото на ХХ в. Прехвърляйки онова, което вече е издадено, човек би останал с впечатлението, че нищо повече не би могло да се каже. А всъщност има една проблема, непосредно отнасяща се до асоциациите, която е съвсем съвременна, при това и неразработена: да се изследва асоциативният поток - неговите „пластове“ и характер - но с оглед на някои промени в структурата на художествения образ. Защото дори такива крупни естетици като Т. Липс и Й. Фолкелт разсъждават изобщо за асоциациите, без да отчитат, че те - по своеобразие и вид - твърде много зависят от известни промени, настъпващи в изкуството. Такава зависимост съществува и някои творци (повече или по-малко съзнателно) я долавят, като се стремят да се възползуват от нея с оглед на това да постигнат определено естетическо въздействие. По-надолу, разбира се, ще се занимаваме тъкмо с тая зависимост между асоциациите и художествения образ, но още тук трябва да предпазим от възможното допускане, че всяка творба е асоциативно-потенциална, т. е., че е пригодна да асоциира у възприемащия субект едни или други представи, чувства и т. п. субективни състояния. Напротив, такива състояния изобщо могат да не възникнат. Причините за това могат да бъдат от различен характер: субективни, коренящи се в ниската художествена култура на възприе мащия, в невъзможността му да „дешифрира" условния език", с който е съ творен образът, и пр.; обективни, заложени в самата художествена творба.

За живота, обществената и литературната дейност на ГригорПърличев до неотдавна науката, черпеше сведения главно от неговата автобиография, от някои запазени документи и писма от спомени на негови близки. Проучванието на гръцкия периодичен печат през XIX в. даде нов тласък на интереса към жизнената и творческата биография на видния български възрожденец, тъй като осветли един от най-важните периоди в тази биография - двата престоя на Пърличев в Атина (през 1850-1851 и 1858-1861 г.). Настоящата статия със своя предимно документален характер, си поставя задача да продължи усилията в тази насока на Н. Трайков и на германската славистка Д. Кадах, първите, които съобщиха редица интересни факти във връзка с уча стието на Гр. Пърличев в атинския поетически конкурс.

Сведенията за младежките години и дейността през епохата на Възраждането на основопо ложника на Българската комунистическа партия Димитър Благоев са твърде оскъдни. Затова някои нови данни за участието на Димитър Благоев в редовете на Българското опълчение по време на руско-турската война през 1877-1878 г. ще представляват интерес за разкриване на револю ционните му добродетели и участието му в националноосвободителните борби. Тези нови факти ще бъдат източник за по-точното осветляване на някои моменти от биографията му за периода на Рускотурската война и престоя му в Търново. B Както е известно, за първи път Димитър Благоев лаконично споменава за участието си опълчението по време на учението си в Русия. Този документ е кратката му биография, писана приблизително през май-юни 1881 г., за да му се разреши да бъде допуснат като частен ученик в една от гимназиите на Петербург. В биографията си той споменава: „През месец юли Ески-Заара стана жертва на събитията, аз избягах с русите в Търново като най-безопасно място. Но в Търново, увлечен от общото патриотично чувство, аз застанах в редовете на защитниците на отечеството. Но след като изстрадах достатъчно, след като изпитах тежкия войнишки живот, в 1878 г. се увол них и започнах да мисля да изпълня отдавнашния си проект: да замина в отдавна желаната и меч тана от мен Русия".