учител

1. "Един е вашият Учител- Христос" (Мат. 23:10). В тези слова се прогласява, че първоизточник на познавателното просветление е Христос, "Който, бидейки сияние на славата и образ на Неговата ипостас, и държейки всичко с .мощното Си слово" (както е речено в Посланието до евреите, 1:3), е извор за всякоя :мъдрост, съгласно реченото у Иисуса Сирахав (1:5): "Извор на пре.мъдростта е словото на Бога Всевишни". Сам Христос е извор на всяко правилно познание. Той е "пътят, истината и животът" (Иоан 14:6). Наистина, три са степените на сигурното и правилно познание, както казва и Хуго в "За тайнствата": "Три са степените, по които се придвижва вярата, по които тя възхожда и достига до съвършенството: първа е изборът на благочестива любов, втора -доказателството чрез разу.ма, трета - постигането на истината." В съответствие с това три са и, очевидно, начините на познание: първо, чрез достоверността на благочестивото съгласие; второ, чрез непоклатимостта на сигурното разсъждение; трето, чрез яснотата на непорочното съзерцание. Първият е ориентиран спрямо достойнството на вярата, вторият - спрямо дара на разума, третият - спрямо блаженството на чистосърдечието. И тъй, ако налице са три различни вида познание - чрез вяра, умозаключаване и съзерцание, -Христос е източник и причина на всички тях, и то така, че източник на първото е като път, на второто- като истина, на третотокато живот. 2. Според това, че е път, Христос е учител и източник на познанието чрез вяра. Това познание се осъществява по два пътя- чрез откровението и чрез авторитета. Защото, както заявява Августин в "За ползата от вярата" (11 ), "онова, което разбира.ме, дължи.м на разу.ма; онова, в което вярва­ .ме- на авторитета". А не би имало авторитет, ако не бе той предх:ождан от откровението; поради което във второто послание на Петра (1:19-21) е речено: "Освен това и.ма.ме по-достоверно нещо- пророческото слово, на което добре правите, че давате вни.мание като на светило, което свети на тъ.мно .място." Тук апостолът има предвид авторитетността на пророческото слово, и прибавя аргумента за това: "Защото никога по човешка воля не е изречено пророчеството, но от Дух Светий просветявани са говорили светите Божии човеци."

The paper aims at analyzing the images of the Bulgarian National Revival heroes in the Grand narrative, manufactured during the socialism. The heroes of the National Revival epoch were re-thought as predecessors of the socialist activists, using various propaganda procedures: neutralization of the attempts, made by the previous regime for establishing intellectual genealogy between it and the heroes from XIX c.; forging of particular slogans; re-shaping of school and university curricula; introducing anniversaries and commemoration practices; even founding research institutions. In the period of so called mature socialism, the national heroes were successfully integrated and re-used for the purposes of the new, nationally-oriented phase of the regime. Post-socialist attempts to re-think the national pantheon were not able to re-fashion the National Revival part of the narrative, whose kernel kept on being marked with unparalleled dignity, high moral and selflessness.