Вечен

Димитър Бояджиев е един от поетите, изпитали дълбоко разочарование от следосвобожден ската действителност в България в началото на ХХ век и поради това приели идеите на симво лизма като литературно течение. Ако се вгледаме в личността на този поет, ще установим, че не са мо обективните причини, но и неговият характер е бил благодатна почва за влиянието на симво лизма. Димитър Бояджиев е бил духовно слаба, меланхолична личност, с твърде оскъдни сили за борба с живота и за съпротива спрямо неправдите. Самовнушението, че е болен от туберкулоза обречен, допълнително е затормозвало и без това лабилната му психика. Поетът постепенно се е затварял в себе си и се е отдавал на меланхолията си. В този смисъл символизмът, с присъщия за него интерес към затворения свят на отделната личност, се оказва подходящо поле за изявата на поетическия талант на Димитър Бояджиев, с se sergen brang, se nat э үт нээдэг И Своята безпомощност и пълна неприспособимост към обстоятелствата поетът споделя с Пе тър Нейков през 1908 г., преди да замине за Франция: „Някакво проклятие тежи върху жи вота ми. Не зная откъде иде то. Ти ме знаеш от години, няма какво повече да се говори. Болезнена, неизлечима свръхчувствителност. И всичко ме плаши. Зърното пясък е за мен планина, която ме смазва. "* Това откровение е най-вярната характеристика за човека Димитър Бояджиев, при това направена от самия него.