Великобритания

В три последователни броя (3, 4 и 5) е поместен „Московският дневник на Ромен Ролан" с встъпителна статия от Т. Мотильова „Искреността на непосредствените впечатле ния". Известно е, че през юни -юли 1935 г. Ромен Ролан посещава по покана на М. Горки Съветския съюз и остава там в продълже ние на един месец. Ролан съзнава - изтъква на пръв план в статията си Т. Мотильова, че посещението му става в отговорна политическа ситуация. Международното положение в средата на 30-те години става все по-напрегнато. Фашистките диктаторски режими в Германия и Италия се стабилизират, вербуват си поддръжници в различни европейски страни, трупат оръ жие и се готвят за военна провокация. В буржоазнодемократическия свят, особено във Франция, се създава - не без усилия и не без препятствия - движение против империалистическата война и фашизма, пробива си път идеята за антифашистки Народен фронт. Авангардът на работническата класа, прогре сивната интелигенция гледат с надежда и нарастващо доверие към Съветския съюз, виж дайки в него единствената сила, способна да окаже съкрушителен отпор на фашизма. В тези условия мнението на световноизвестния писател за съветската страна, която той отдавна и предано защищава, но която сега за пръв път вижда със собствените си очи, при- добива особена тежест. Общоизвестно е, че Ромен Ролан в общи линии е бил много доволен от резултатите на своето пътуване: той е изразил това не само в редица свои писма, но и в кратката си статия „За моето пребиваване в Москва", която публикува в списание „Коммюн" (в руски превод тя е включена в 13-ия том на неговите „Събрани съчинения", М., 1958). Подробният дневник обаче, който Р. Ро лан води по време на своето пътуване - не по-малък от шест печатни коли, - съгласно категорично изразената воля на автора, остава неизползуван почти половин век. Защо - поставя въпрос Т. Мотильова. Може да се допусне, че по тактични съо бражения Р. Ролан не е искал да сподели своите „интимни впечатления за тези, от чието гостоприемство току-що се е възползувал. Но въпросът не е само в това - той чувст 156 K вува, че едномесечно пребиваване в чужда страна е твърде кратък срок и това, което е видял, възприел, далеч не е всичко, което изисква внимание и разбиране. Сам той посочва, че стойността на неговия дневник не е в анализа, който е може би неточен и погре шен, а в искреността на непосредствените впечатления". И наистина - изтъква авторката на встъпителната статия - страниците на дневника, които се откриват пред читате лите, съдържат много неща, които могат да се сторят на съвременния читател крайно на ивни; други наблюдения са случайни и непълни. Но искреността на авторското вижда не - понякога простодушно-доверчиво, поня кога много проницателно - изкупва много неща.