влияния

На проблема за литературните връзки, на общокултурния контакт между славянските народи на V Международен конгрес на славистите бяха посветени доста доклади и научни съобщения. Тези влияния се разглеждаха в общославянски или национален план, с оглед на определен писател или творба. Посочиха се закономерности, бяха изследвани литературни явления и особености. Изнесе се огромен фактически материал, който ще даде възможност да се уточнят спорни и безспорни концепции. Някои от докладите, независимо от своята конкретност в поставянето и разработването на отделни въпроси, насочват към аналогии и по-творческо вглеждане в същността и спецификата на литературния процес.

Името на единия писател почти винаги ни насочва към името на другия - дотолкова ти чувствуваме свързани по време и по характера на тяхното творчество. Елин Пелин и Йовков са почти връстници: първият е три години по-възрастен от втория и живя дванадесет години след него. И двамата са родени и отрасли в село, но в различни български краища, които не си приличат. Елин Пелин е от Западна България, чедо на упорита шопска среда, сред която той е изградил основния си мироглед и характер, макар че след двадесет и третата си го дина (1900 г.) е живял само в столицата, докатото Йовков има по-продължителни и яки ко рени в селото. Последният е закърмен и прекарал детинството си в дебрите на Балкана - Жеравна; - а зрялата си възраст - в равна Добруджа, край границата, гдето е учи телствувал до Балканската война, та му се събират към трийсетина години живот на село.

Развитието на съвременната литературна наука, на първо място съветска та, постигна значителни успехи в търсенето на връзката между старите фолк лорни повествователни форми и художествените традиции в личното творчест во на различните национални литератури. Този проблем засяга и нашата ли тература, особено през възрожденския период, когато се извършва качествено нов преход от фолклор към оригинално литературно творчество. Той е обект на внимание в малко на брой, но задълбочени изследвания с общотеоретично значение.

Не бихме могли да обясним дълбочинните процеси, протичали през нашето Възраждане и без някои характерни влияния отвън. Тези влияния са били особено необходими. Били са търсени при липсата на традиции, в борба с духовната ни изостаналост. При това влиянията не бива да се разбират само като преки заемки, а и като дълбочинни процеси понякога и на недоосъзнавано чуждо въздействие. За гръцкото влияние у нас Васил Пундев написа студия „Гръцко-български литературни сравнения". В тази си студия Пундев добросъвестно е изследвал първото българско списание „Любословие“, издавано от Фотинов в Смирна. Той правилно пише, че „националното движение и книжнината ни от края на XVIII до средата на XIX век се намират под господствуващо влияние от възраждащата се Гърция и нейната книжнина (с. 145). Вярно е, че историкът трябва да се ориентира във фактите. И Пундев сочи тези факти: списание „Любословие" и списание „Алоб ки“, Кипиловски — Христопулос или Петко Славейков - Христопулос. Но процесите са имали и други дълбочини, определяни не само от преките културни закони, а и от другите по-общи координати на духовния, на културния и на идейния живот в съседната страна. Впрочем на този въпрос ще се спрем по-нататък.