всички

Другарю Иванов, Вие вече казахте, че първият писател, с когото сте се запознал, е Людмил Стоянов. Известно е, че по-късно се срещате и с други белетристи и поети. С някои от тях сте бил в непрекъснат контакт. Какво е отношението Ви към тези срещи сега? Интере суват ме контактите Ви с писателите, с които сте бил най-близьк. - За Людмил Стоянов съм говорил. Не съм отминал и Николай Райнов, който ми беше професор в Художествената академия и с когото наистина поддържах приятелски връзки. Към него изпитвах чувство на дълбоко уважение. И затова много се зарадвах, когато Пловдивският юбилеен комитет възприе идеята да му се посвети чествуване в началото на пролетта на 1939 г. Председател на този комитет беше адвокатът Божидар Здравков - демократично настроен човек и с големи симпатии към Съветския съюз. За лектор на чествуването се определи Сте фан Гевгалов, учител по литература в Търговската гимназия. Като членове на същия комитет влизаха Петър Малчев - директор на Търговската гимназия, писателят Хр. Борина, журналистът Лука Говедаров, директорът на Пловдивската библиотека-музей Димитър Цончев и аз като пряк организатор на юбилейното чествуване. По време на подготовката получих едно писмо от Николай Райнов, в което съобщава темата на сказката си, която трябваше да изнесе на другия ден. В писмото си той не отминава и лошото отношение на Владимир Василев и „златорожци“, които отказали да участвуват в работата. - Въпросното писмо на Николай Райнов е от 23 февруари 1939 г.:

Многолик, многозначен и магичен, светът на Йордан Радичков не знае покой - непостоянен, неуловим в своите чувства и форми, той е в непрестанно движение: духовното се материализира, абстрактното се опредметява, човешкото се преоткрива животното, в „мъртвата“ вещ, а вещта и животното - отново в човека, без да има някакъв предел тази метаморфоза. За Радичков светът е пълен със съответствия, тук всичко може да стане и действително става всичко. Този писател дойде в нашата литература, за да възстанови в съзнанието ни пред ставата за пълно единение между човека и равнодушната" природа, съществувало отпреди, отчуждението на зъзнещия и сиротен дух - вън от него и вътре в самия него,- за отдалечаването ни от древни ценности, без които животът губи мирис, вкус и смисъл. Той е убеден: обективната действителност противостои на съвременния човек, но човекът трябва да излезе от своето монологично съществуване и да се научи да води диалог, да си възвърне изгубената душевна щедрост, въображение и любопитство към заобикалящия го свят, да се настани доверчиво в него и да се слее с него в неразрушимо и хармонично цяло. Във възобновяването на старата при-родност със света писателят вижда залога за неговото оцеляване и правствено възвисяване. Ето така започ на Радичковият поход към материята, която той просветли и одухотвори, като я спе чели за магията на живота, в който нищо не загива, а само променя безконечните си форми по великата спирала на Вечността. Той откри нови духовни връзки на личността със света, тайната на укореняването, на завръщането при първостихиите на живота, на умението да се съединяват всички сфери на битието, да се изработи нова мяра за човека и за мястото му в световната подредба. Чрез Радичков нашата литература си възвърна предметността като духовност и духовността - като силово поле, осмислящо предметния свят. За архаичното съзна ние природата не е равнодушна и безлика. За него тя е анимистичен съсъд на човешкото. Ето това полузабравено чувство ни възвърна Радичков - като спасение от сиротните скиталчества на цивилизования дух. Съвременното „крачещо човечество" се разлита в различни посоки, разбягват се народи и култури. Радичковата „боязлива нежност венчава човека за Мирозданието, възвръща му изконното космическо чув ство за родство и всепринадлежност. Неговото изкуство не разединява, а събира, не разрушава, а лекува, не развързва, а завързва - духа за естеството, човека - за корена, настоящето - за миналото, историята - за метаисторията, а разума - за митическата памет на човечеството. В съзнанието му е жива представата за магико-катартическата функция на изкуството.