Възгледът

Целта на статията е да представи възгледа на Юнг за поетическото произве дение и едновременно с това - поведението на Юнговата мисъл, възможностите на подобна мисловна нагласа и неизбежните и ограничения. Целта не е да се изчерпи без остатък схващането на Юнг, а заедно с изчерпателното му представяне да се вземе повод от схващането и да се изпробва силата на херменевтичното усвояване, като се размишлява свободно в посоката на схващането, но и извън него (за да се изпробва пък силата на херменевтичната самостоятелност), над онези основни поло жения, които могат да бъдат общи за всяка теория на художественото творчество над идеята за творчеството или над това, що е художествено произведение. Така стремежът е към изложение, което по-скоро да разказва, отколкото да дефинира и което различните цели се смесват и остава единствено ясната цел да се постига - B трайното състояние на движещо се с бавен темп размишление, энняшон то онкque Двете статии на Юнг, посветени на проблема за поетическото произведение и по-общо - на отношението между художествената литература и аналитичната психология, са писани години след отделянето на Юнг от психоаналитичното дви жение, години, през които Юнг изгражда своя възглед за несъзнаваното, за пси хологическите типове, за личността и за културата. Въпреки своето самостоятелно мисловно движение, въпреки популярността, която печели и извън малкото пространство на Швейцария, Юнговата мисъл не е свободна от присъствието на психоанали тичната доктрина; Юнг постоянно чувствува необходимостта да се съобразява с нея, макар това съобразяване да приема формата на критика и отхвърляне. Юнг постоянно се натъква на Фройдовия възглед, защото на практика аналитичната психология се движи върху същата територия, върху която вече се е настанила психоанализата, проблемите, с които се занимава Юнг, са принципно същите, върху които работи и Фройд. И двамата са практикуващи лекари, поставяните от тях диагнози и ефикасността на провежданите лечения с очевидност подкрепят или опровергават възгледите им за несъзнаваното; защото несъзнаваното е територията, върху която Юнг се натъква на плътната съпротива на Фройдовия възглед.