възможните

Лубомир Долежел завърiiiВа Карловия университет. Ср4~д първите му работи правИ впечатление книгата "Прочит на поезия" ("Jak cist poezii", 1963 г. - издадена в съавторство с Мирослав Червенка). В края на петдесетте години завърiiiВа сериозното си изследване "За стила на модерната чешка проза" ("0 stylu moderru ceske prozy, 1958"). Освен анализираните в него текстове, вече като емигрант в Канада, Долежел разширява полето на изследване в "Наративни похвати в чешката литература" ("Narativne modes in Czech literary", 1972). Като литературен теоретик в последните две десетилетия се занимава с r~облемите на общата наративна теория- гледната точка (point-of-view) и семантиката на възможните светове. СТРУКТУРАЛНАТА ТЕМАТОЛОГИЯ И СЕМАНТИКАГАНА ВЪЗМОЖНИТЕ СВЕТОВЕ. СЛУЧАЯТ С ДВОЙНИКА 1 ПУБОМИР ДОЛЕЖЕЛ Цялата езикова дейност през тоталитарния режим е контролирана от основополагащ текст; цитиранията на този текст разрешават всеки проблем, решават всяка дискусия. Строгостта на това прагматична ограничение се състои в това, че основополагащият текст. се присвоява от привилегирована група самозвани тълкуватели, чийто авторитет не се определя от професионалната квалификация, а произтича от политическата власт. Двустепенният механизъм на тоталитарния контрол върху езиковата комуникация - безгрешният основополагащ текст и наложената насила от властта интерпретация, са в пряко противоречие с условията, в които се формира и развива научната теория. Затова с право констатираме, че в тоталитарната система научната теория не е изкривена или потисната, а съществуването И е направо невъзможно. Вероятно никоя друга област от чешката наука не илюстрира така ясно тази констатация, както това прави литературознанието.

Bulgaria's intellectuals of the National Revival period are not the only ones faced with the "enlightenment or revolution" dilemma. The same issue is of concern to Bulgarian intellectuals throughout the age of socialism. The paper looks into the peculiarities of Tsvetan Stoyanov's stance on the "problem"; these peculiarities manifest themselves in the literary texts and in the criticism written by the erudite author. Tsvetan Stoyanov and Georgi Markov are contrasted as polar opposites in terms of the possible choices for the Bulgarian intellectual before the fall of the Berlin Wall.