възприемател

Категорията „читател" във всичките си разновидности - интелектуални, социални, национални, - изследвана в зависимост от времето, от различните обще ствени и културни институции, е обединена от един компонент - четенето. С появата на книгата се появява и читателят, т. е. този, който трябва да я прочете. Неслучайно Симеоновият сборник от 1076 г. започва със статията „Слово на някой си калугер за четенето на книгите" (к. м.). Информация, свързана с процеса на четенето, откри ваме в много приписки, в съчинения от периода на Прехода. Какво представлява че тенето в зависимост от текст и читател; каква е неговата психология; до каква степен читателят е зависим от текста и текстът от читателя; каква роля оказват различните типове мислене при интерпретацията на творбата - тези и много други въпроси занимават през последните десетилетия представителите на различни школи от рецептив ната естетика. Изказани са перспективни становища, противоположни мнения, текстът И читателят са поставени в различни проекции. Но и рецептивната естетика, като клон от научното познание, има своя история. Много от въпросите, върху които днес се дискутира, са разглеждани в миналото. На чинът на тяхното изясняване, теоретическите и практическите им решения в определени случаи са незадоволителни. Но „рационалното зърно" в тях трябва винаги да се има предвид. А то прави опит да покълне" още в публикации през Възраждането. Появата на периодичния печат съдействува за количествени и качествени изме нения в категорията „читател". Проблемът, какво и как да се чете, за читателския интерес и реализацията му чрез текста излиза на преден план. Още в първото бъл гарско периодично издание- сп. „Любословие" - се появява статията „Наставле ние полезнаго прочтения от Любомудрий Кума". Тя има, както личи и от заглавието, компилативен характер. Обнародването и на страниците на „Любословие" документира общовалидността на много от принципите при четенето в различни времена, при различни народи. Публикацията прави впечатление преди всичко с подхода на автора при поставяне на проблема за триединството „писател - творбачитател". Насочването на читателя към „списатели по-предпочтенни и полезни се оказва от първостепенно значение за попадането на „первоопитните и прости хора" на такъв текст, чрез който ще придо бият навици за четене. А подходящият текст е решаващо условие за създаване на контакт между автор и читател. Затова той се разглежда в зависимост от читателя в процеса на четенето, което след десетилетия ще бъде определено като „съществена предпоставка за всички процеси на литературната интерпретация".

Предговорът може да предразположи, да дистанцира или да направи читателя резервиран към писателя или преводача. Първите сигнали са ориентиращи, невинаги решаващи. Текстът на творбата в крайна сметка предопределя взаимоотношенията между автор и възприемател, нейния календарен и географски паспорт. Въпросите защо, какво и за кого пише писателят стоят не само пред Каравелов, Славейков, Ботев или Друмев. Те вълнуват и Херцен, Толстой, Горки - всеки велик творец. „Народът е материя - споделя Каравелов. - от която изкусният майстор може всичко да слепи... Въпросът е какъв ще бъде майсторът, как моделира и пресъздаде тази материя, с какво ще спечели потребителя". ще В художественото произведение диалогът с читателя се води чрез фабулата, структурата, стила, чрез езика на творбата. Но винаги, независимо от характера стойността на текста, се получава „триъгълник" (автор - творба- читател) - необходимо условие за функционирането на произведението в системата на комуникацията. И в този „триъгълник" чрез писателя може да се разкрие света на въз приемателя и обратно - читателските интерпретации да възсъздадат образа, пси хологията на автора.

Автор вече на редица изследвания по проблемите на българската възрожденска литература, в новия си труд проф. Д. Леков подхваща един нов проблем - извънредно интересен и актуален, - който в последно време привлича все повече вниманието на литературоведи и културолози. Макар и други да са се спирали в един или друг план на този проблем - взаимоотношението между писател, творба и възприемател, - трябва да се признае, че за първи път Леков го разглежда в неговата всеобхватност и върху основата на богат и разностранен материал, пачерпан от най-различ ни източници, които авторът детайлно познава и вещо анализира, и които са така необходими за разбиране на всички ония процеси и явления, характерни за книжовния живот на времето. Да се проследят взаимоотношенията между писателя, неговото творчество и възприемането му от съвременниците и следващите поколения, това означава по същество да бъдат обхванати и осветлени много и различни страни и компоненти на литературния, пък и на духовния живот изобщо. И още - да се види как и доколко замисълът на писателя е бил в съзвучие с душевността на читателя, да се проследи резонансът на творбата в съзнанието на възприематели - толкова различни по социална и духовна формация, по житейски занимания и нравствено-естетически потребности. Ето защо разглежданият труд представлява по същество цялостен аналитичен и синтетичен обзор на възрожденската книжнина, с всички ония основни предпоставки от обективно-историческо и индивидуално-психологическо естество, които обу славят нейното съдържание, жанрови форми, граждански патос и национално звучене. Толкова повече, че именно тя, литературата, разбирана найшироко, представлява основен компонент на фор миращата се нова национална култура. И очевидно комплексността и многоаспектността на задачата, която си е поставил Леков, са предопределили и подхода му при систематизирането и интерпретирането на разнообразния материал, при осветляването на по-общите и по-специфичните закономерности, които характеризират духовното ни възраждане. Този подход по необходимост съчетава историко-литературни, социологически, културноестетически, народностно-психологически трактовки. Все по съшата необходимост са използувани и принципите на рецептивната естетика, а и на теорията на информацията - принципи, които в последно време стават все по-актуални. Именно този по-комплексен подход е дал възможност на автора да надзърне в много области на духовноинтелектуалния живот не само на възрожденската епоха, но и да ни подскаже за предходни процеси и явления, за да се получи една богата картина от факти и наблюдения, от анализи, характеристики и обобщения, които ни помагат да почувствуваме по-цялостно атмосферата и тенденциите на времето.