Ярослав

Сравнително-типологическото изследване на чешкия поет Ярослав Сайферт (1901 -1986; Ноб. награда 1984) и нашия поет Атанас Далчев (1904-1979) е мотивирано от редица сходства в индивидуалната им поетическа изява и едновременно с това е показателно за някои общи естетически тенденции в двете славянски литератури през настоящия век. Фактологическата и типологическата сравнимост на тяхната поезия с И оглед на литературно-историческия контекст на дебютните изяви, идейно-тематичната насоченост на творбите, съзерцателно настроения лирически персонаж, психофизическата аналогия в световъзприемането и светоотношението обуславя базисното, фундаменталното сходство в поетиката на творбите им и дава възможност да се очертаят три типа междутекстови връзки: идейно-тематични, персонажни структурно-поетически. По този начин характеристиката и съпоставката на техния индивидуален, вариантен лирически тип може да послужи като отправна точка за очертаване спецификата на един инвариантен лирически тип, в който сетивно-изобразителните, емоционалните и смисловите механизми за въздействие се отличават с доминация не на практически преобразуващата връзка между човека и света около него, а на хармо ниращата, съгласуващата връзка между тях. При излагане на фактите и опита за тях ното теоретическо осмисляне ще се придържаме към интерпретаторския подход на Никола Георгиев, който в „Тезиси по историята на новата българска литература"1 посочва: „Откриването на вътрешнотекстовите връзки (анализът на творбата) е дей ност, дълбоко различна поради различията в обекта от откриването на междутекстови връзки. И двете дейности обаче се натъкват на някои общи трудности, между тях трудността да се определи кое образувание, коя връзка са случайни и неносещи зна чимост и кои са функционални, значими. С една дума, без разграничаване между различните типове връзки и без яснота на методологическия подстъп към тях изследванияна междутекстовостта заплашват да се превърнат в ново издание на стария пози И та тивистичен компаративизъм. "