Яворовият

В българската култура понятието "свободен стих" се използва, за да означи както неметричен стих (при който само графичното разчленяване на текста определя стиховия ред), така стих метрична организация.Тази употреба на понятието се наблюдава от първото въве)](дане на понятието "свободен стих" манифести на българския модеРНИЗ1)М, през критически изследвания на новия тип стих до настоящата ситуация, когато ямб различнадължинана стиховияред същински свободен стих функционират едновременно, без да има потребност от тяхното противопоставяне или взаимно обособяване. Появата на свободен стих означава наличие на културна ситуация, при която метричният стих качеството си на предсказуема, предварително дадена форма, качеството си на общовалидна конвенция започва да се възприема като културен ритуал, изпразнен от лично решение избор. Стихът вече не конвеНI~ИЯ, органичен израз на неповторима индивидуалност. Но това означава, че опозициятаметричен - свободен стих би трябвало да се замени опозицията предсказуем - непредсказуем, създаден за дадена творба неподлежащ на мултиплициране стих.. Но противопоставянето на двата члена на тази опозиция не се осъществява аспекта на метриката, защото непредсказуеми стихови форми концепт, чието съдържание не може да се опише със средствата на бинарното мислене. Един стих можем да определим дали метричен, или не зависи- . мост от това дали притежава, или не даден признак. IIапример, ако един стих няма ударения на многосрични думи върху нечеТJНИ срички, той написан ямб. Щом по отношение на разпределението на ударенията вътре стиховия ред налице предсказуемост, то този стих метричен. Но ако дължината на стиховия ред се променя, без да подчинена на някаква традиционна закономерност, или ако разпределението на ударенията зависи от промяната анакрузата, макар метричен, този стих се възприема като нова стихова организация, заменяща традиционната. много от стихотворенията на Яворов строфата сложно уникално IIостроение.