ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 27-46

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Става дума за паралел. Защото проблемът за връзките и взаимодействията между прояви от литературоведческо естество се изявява в специфични форми. Механизмът му може да включва елементи, които да свидетелствуват за непосреден контакт, резултатът - може да ни ги разкрива в духа на типологическото родство. За съжаление нямаме разработена методика за проучването на тия страни от духовното общуване. А проявите на литературознанието, особено в областта на литературната история, ни предлагат много сложна картина на пресечни точки и насоки на обобщения. 1 У й Че е така, ни убеждава погледът към състоянието на литературната наука нас и в съседна Сърбия от края на XIX и началото на ХХ в. Проблематиката не е осъзната все още като нещо обособено от интереса към художественотворческите връзки и взаимоотношения. А те са сравнително добре изследвани в книгите на Ил. Конев, Б. Ничев, Дж. Игнятович, в статии на Т. Маркович, Б. Пенев, Ил. Николич, Г. Веселинов, К. Йорданова, Л. Кирова и др. И по своему изискват вникване в развоя на литературоведческото мислене. Още повече, че тогава се създават условия за по-активен духовен обмен. Той се отразява и върху насоките и характера на литературната наука и критика. Свидетелство са сходствата в подхода, в типа прояви и в насочеността на редица нейни предста вители у нас и в Сърбия. Ще напомня, че засега работим с констатации като вярната, но обща констатация на Ил. Конев: „За активизирането на българо-сръбските литературни взаимоотношения през интересуващия ни период имат подчертан принос също литературната наука и славистиката в България и Сърбия. Но сходствата между литературната наука у нас и в Сърбия покрай ролята си да активизират взаимоотношенията имат и други измерения, които се оказват не по-малко показателни за изясняване характера и насочеността на литературоведческата реконструкция на двете близки литератури. Знаем, че обикновено историко-литературният вариант на естетическия развой е основата, върху която се съди за неговата същност. Успоредиците в тази насока със своя резултат се превръщат в показател и за пълноценността в изявата на даден изследвач, на неговата методологическа концепция и подход към литературата.

    Ключови думи: Боян, Пенев, Йован, Скерлич
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 108-115

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Проблемът за типологическите сходства между сръбския и българския символизъм не е изследван Под типологични сходства в съвременното сравнително литературознание се разбират такива форми на литературна общност и взаимност, такъв род литературни аналогии, които възникват независимо една от друга. Тези аналогии се проявяват в различно време и на различни, далечни или близки места. Появата на символизма в двете литератури става естетическа потребност, резултат е на сходство в в общественото и ду ховното развитие на двете страни в началото на века. Между сръбската и българската литература съществува етническо-езикова близост на народите й, говорим за етнико-генетична близост между двете литератури - сръбската и българската, отнасяме ги към един литературен регион - балканския, и към славянската ге нетично-стническа общност. Появява се ново поколение в литературата, което повежда борба срещу ста рите естетически възгледи, във фокуса на творческите си търсения поставя противоречията и терзанията на творческата личност и изобразява нейния вътрешен свят. И за сърбите, и за българите символизмът оз начава стремеж за излизане от балканската изостаналост и приобщаване към европейската културна обш ност и художествени търсения. Без да се спирам подробно на условията, в които се формира символизмът като литературно направле ние, ще спомена само ролята на две списания за навлизането на модерните естестически възгледи в тради ционно националната и битово-патриотична сръбска и българска литература - Српски книжевни глас ник“ и „Мисъл“. Те започват да излизат съответно от 1902 и 1892 г. Списанията не са теоретични органи на символизма, но печатат символистични творби от Дучич и Яворов и статии за европейския символизъм, ратуват за обновяване на литературата и за излизането и от национално-тематичната и ограниченост. Те създават произведения - търсения на епохата", - които разкриват специфичните естетическики пробле ми на времето. Такива творби според мен са „Поезия" на Й. Дучич и „Песен на песента ми" на П. Яворов. Й. Дучич прекарва в Париж от 1901 до 1907 г., а Яворов през 1906 г. е в Нанси, където те се запозна ват непосредствено с модерната френска поезия от Бодлер до Маларме. Допирът с френската символи стична поезия еот съществено значение за развитието на двамата поети.
    Ключови думи: поетически, манифеста, сръбския, българския, символизъм, Поезия, Йован, Дучич, песен, песента, Пейо, Яворов
Subscribe to Йован