Йовковите

В последно време творчеството на Йордан Йовков се радва на оправдан интерес и широко признание от страна на читатели и литературоведи. Особено с появата на специални монографии както върху целия му творчески път, така и върху отделни негови произведения. След издадения от Литературния институт при БАН по случай 100-годишнината от рождението на писателя сборник „Йордан Йовков. 1880-1980. Нови изследвания" (С., 1982) наблюдаваме попряко и непосредствено обръщане към важни проблеми, които творчеството му поставя пред търсещата мисъл, към по-точна оценка на онези завоевания, които прави той в художественото усвояване на живота на българина през различни периоди от историческото му битие, и към особеното място, което следва да му се отдаде в развитието не само на българската литература. Това се отнася особено до „Старопланински легенди“, които бележат изключителната висота, до която се издига художественото виждане на писателя. Те са коронно произведение на Йордан Йовков, което ни завладява и поразява с богатство и разнообразие на художествени идеи, човешки типове и природни картини, битови, психологически и нравствени прозрения, езикови и стилни открития, в които народностната душевност на българина придобива общочовешко значение. При несъмнените успехи, които достига научната мисъл в оценката на „Старопланински легенди", те все още ни изправят пред трудни задачи. Поставят пред нас основни проблеми, които чакат по-пълно, по-определено и най-вече по-обосновано разрешение. Такива са проблемата за метода, жанра, творческата история на произведението и др. Между тях не на последно място стои проблемата за основния замисъл, за патоса, за идейната насоченост на „Старопланински легенди". Тук правим опит да осветлим тази именно пробле ма, като се основаваме, доколкото това е възможно, на автентични източници - авторски признания, писма, архивни материали и др.

„Художник на видимия свят" - това определение, дадено на Йордан Йовков от нашата критика, се утвърди през годините като една от най-представителните характеристики на писателя. Самият Йовков, както е известно, споделя пред Спиридон Казанджиев способността си да „види" своя обект, преди да го изобрази. Искра Панова, на която принадлежи горното определение, точно характеризира визуалната нагласа на писателя, стремежа му да представя ставащите събития като виждани от някого: „Обикновено хората и обстановката се рисуват не през очите на автора, който по принцип всичко може да види и обясни, а през очите на действуващото лице, така както и колкото то ги вижда в момента. "1 Подобни наблюдения помагат на авторката да аргументира интересните си изводи за повествователното присъствие на Йовков, за неговата „дискретност“ и за „непокътнатостта" на предаваното впечатление. Огромните равнинни пространства на Добруджа, където обикновено замислени стоят или препускат с каруци Йовковите герои, сякаш наистина предполагат едно активно визуално възприятие, стремеж към съзерцаване на заобикалящото. „Видимият свята бива постоянно прочитан и оценяван, нещата в него са визуално ак тивни и атрактивни, те непрекъснато „говорят и излъчват сигнали някому. Тъкмо през онова, което с очите си виждат и с останалите сетива долавят, героите на Йовков се ориентират и практически, и ценностно в заобикалящото ги, вземат решения и се подготвят за действия. Доверяването на сетивната информация (виждане, чу ване, усещане), нейната разшифровка могат да бъдат сткрити и проследени в не един и два разказа на писателя. Внимателният прочит разкрива пред изследователя низ от еднотипни ситуации, описания, синтактични конструкции, определения и пр., които сами по себе си могат да бъдат обект на интерпретация. В случая те ще ни интересуват главно в един аспект, засягащ способите, чрез които героите разчитат света и се ориентират в него. Едни от глаголите, най-често съпътствуващи Йовковите персонажи, са „видя", „гледа“, „чува". Обикновено веднага след тях стоят други постоянни глаголи - „позна“ и „разбра". Може да се каже, че двойките „видя разбра“ и „гледа-позна" са традиционно „общо място в изображението на писателя, те са „твърди“ и трайни характеристики за много от героите. Тяхното проследяване показва любопитни осо бености, подсказва изводи, които се разминават с някои от традиционните ни предствави за Йордан Йовков.