Западна

Българската интелигенция през Възраждането получава образование, изгражда се и работи в различни страни - Гърция, Русия, Франция, Чехия, Италия, Англия ... Това дава отражение върху характера и спецификата на нейната култура и предпочитания, в определени случаи и върху обществените И позиции и манталитет. Във втората си повест «Ученик и благодетели, или чуждото си е все чуждо» Друмев прави опит да посочи тази нееднородност, свързана с конкретни чуждестранни региони и култури. Той не успява обаче да завърши тази своя творба, замислена в интересен философски и народопсихологически план. По-нататышюто развитие на някои от прототиповете му - Димитър Н. Благоев в Одеса и Васил Д. Сrоянов в Прага - в известна степен подсказва как биха изглеждали в ненаиисаните части на повестта герои като Богдан, Живко или Петър. Жизнената и творческата биография на българските интелигенти, получили образование в чужбина, невинаги се представя обективно и научно. Някои изследователи пренебрегват или омаловажават едни факти за сметка на други, вулгаризират възгледи, принципи, критерии, не вземат под внимание противоречивото развитие на личността. И стигат до схеми, в които прозират политически намерения и цели. Без да подценяваме огромната роля на руската художествена и обществена мисъл върху формирането на част от българската интелигенция през Възраждането, в прi:щължение на десетилетия проучването на творчеството, на гражданските позиции на българи, учили в различни градове на Русия, се осъществяваше в повечето случаи по утвърдени и шаблонизирани схеми - какви са били контактите им, преки или косвени, с руските революционни демократи; какво е отношението им към славянофилството, към проблеми, творци и творби на руската литература; какво отражение намира «руската прогресивна мисъл» в непосредствените им изяви като писаtели, преводачи или политици. Отбягваха се или се изясняваха превратно интересите и контактите на български интелигенти - руски възпитаници, към западноевропейското просветителство, вулгарния материалиЗ}>М или деизма. френски възпитаници като Марко Балабанов или Лазар Иовчев (екзарх Иосиф 1) или оставаха встрани от интересите на историци и литературоведи, или, когато не можеха да бъдат подминати, оценките за тях бяха клиширани, неконкретизирани, неточни.

Stefan Launer’s study The Character of Slavdom (1847) is an original attempt at an interpretation of European history. The erudite author builds the hypothesis of Slav fragmentation and of Slavdom as a mirror image of Western Europe. It runs counter to the widely popular idea, current at the time of the Slav Renaissance, of Slavic mutuality. The consciously selected and established in European history Slavic communities 1. Croats, 2. Poles, 3. Russians and 4. Czechs, united with Moravians, Slovaks and Silesians are regarded as the heirs and successors of the Western “quartet”: 1. Italians, 2. French, 3. English and 4. Germans. Launer draws parallels between political principle and religious confession of the selected foursomes from Western and Slavic Europe which were current in the middle of the 19th century. The study was part of the debate from the middle 19th century about the linguistic standard of the Slovak community which negates L. Stur’s attempt at codification and elaborates on the author’s pro-Hungarian proclivities. Launer’s vision negates the opposition Western - Eastern (Slavic) Europe, offering mutual stimulation of European peoples and the “emancipation” of the Slavic nations in various spheres of state and cultural functioning by following in the Western European footsteps. Launer’s European model is based on an in-depth reflection (though flavoured with sophistic arguments) upon the cultural diversity of the Slavs, connected to their divergent historical destinies. It is a text doubtless pregnant with politological, culturological, scholarly and anthropological potential but remaining retrograde, delaying the path towards Slovak national self-awareness.

The article analyses Modernism in the light of Dance, as a topic with a comprehensible aesthetic and philosophical meaning. The article also discusses the connection between Dance and Modernist aesthetics, stressing its individual uncommon character. The article begins (1) with a review of the philosophical views on Dance in the 19th and 20th centuries (Nietzsche, Huizinga, Freud). This is followed by (2) Modernism and Dance as criticism of modern life, and especially the fatal woman in the writings of Schnitzler, Wilde, Matei Caragiale, Tchavdar Moutafov; (3) Dancing and Transcendent Flight - Cendrars, Ion Barbu, Geo Milev, Luan Starova; (4) The structure of novels by Anton Strashimirov, Rebreanu, Cartarescu, Mile Nedelkovski.