Резюме
В отговор на изказваното мнение за интелектуалната слабост и мракобесния характер на нялата допетрова Русия докторът на филологиче ските науки Гелиан Михайлович Прохоров издаде своите статии, поместени вече в различни издания, но с някои съществени добавки и едно чудесно Приложение", които съставляват неговата дей ност от едно десетилетие насам. В предисловието авторът говори за нашето слабо познаване на кръгозора на писателите и читателите от Древна Русия, за наднационалния характер на средновековната книжна култура и нейното разпространение (с. 3). Глава първа носи заглавието „Корпусът със съчинения, приписвани на името на Дионисий Ареопагит" и обстойно засяга преводното дело на монаха Исайя спрямо Дионисиевите съчинения. За нас е интересно и ново връщането към ортодоксал ната традиция за Дионисий Ареопатит, чиито съ чинения, независимо от многобройните опити, не са идентифицирани, което е общоприето схващане. „Въобще силната страна на скептиците еименно отрицателната, поводите за съмнения са най-основателни" - пише Г. М. Прохоров (с. 9). За под крепа той цитира думите на византолога Ханс Урс фон Балтазар относно невидимостта" на Дионисий и за единството на личност произве дение", при което Г. М. Прохоров добавя - и за по-малката грешка на „отрицателите на отрицате лите" (с. 10). След това последователно разглежда различни страни на Корпуса, неговото богословско-философско значение, като например „веч ност в сегашното“, влиянието на това произведение върху иконографията с темата София- Премъдрост (с чернобели снимки), епиграми, които се срещат в гръцките ръкописи, в преводите на славянски и грузински език (също със снимки), с езикови бележки по материала, който дава текстът, и на края на тази глава отделя с подобаваща изчерпателност превода на Корпуса в славянската литературна традиция" чак до последния превод на Руски език от 1957 г. В приложение към тази глава са дадени цялостно две произведения на Дионисий: „За тайнственото богословие“ и „Послание към Тит", заедно с тълкуванията на Максим Изповедник в славянския превод на Исайя и с паралелен превод на съвременен руски език от гръцки, извършен от самия изследовател Г. М. Прохо ров. Тема на втората глава е „Диоптра" на Филип Пустинник, която по влияние сред славяните, може да се сравни само с ареопатитския Корпус. Това антропологично съчинение, много популярно сред исихастите на Балканите, което е издадено в при ложение (първо и второ слово) в съшия маниер както Корпуса. Г. М. Прохоров вече издаде тре тото слово на „Диоптра" (вж. „Памятники литературы Древней Руси. Конец XV - первая половина XVI века", Москва, 1984, с. 68-151) и понеже досега не е издаван славянският превод на това съчинение, може само да се благодари на автора и да се пожелае отпечатването на останалата част. Това произведение е анализирано подробно по съдържание и всеки, който се интересува от него, може да го прочете. Накрая се противопоставя Диоптра" на съвременното философско-антропологично изследване на Пиер Тейар дьо Шарден (1881-1955) Феноменът на човека". В третата глава изследователят пише за едно неразбрано място от „Слово за живота и кончината на великия княз Дмитрий Иванович, цар руски", което е било изпускано от преписвачи и издатели. След обстоен анализ на сродни текстове, понятия, слова, аналогии, сравнения и цитати Г. М. Прохоров разкрива заслугите на княз Дмитрий Донски в защита на Русия, неговата победа и основаване в Русия на голямо царство", след което той станал всеруски пар. Последната глава разглежда поетичното приложение към духовната грамота на митрополит Киприан (с. 123-150) - текстуално, различни проблеми на това произведение, тълкуване, атрибуция. Автор на последните руски произведения вероятно еЕпифаний Премъдри.
