Жанровите

„Това ви чака“ е единственият разказ на Хр. Ботев. В научната литература „Това ви чака" е определян като хумористичен разказ, като фейлетон или като очерк. Трябва да признаем, че могат да се намерят аргументи в полза на всички тези определения. Ние приемаме „Това ви чака" за хумористичен разказ с незабавната уговорка за приблизителното покритие между Ботевата творба и изискванията на този жанр. 1 Несъмнено е едно, че „Това ви чака“ е между тези Ботеви творби, които недвусмислено говорят за белетристичните възможности на поета. Разказът е построен върху единен, цялостен сюжет. В основата на сюжетното развитие е образът на главния герой - кир Михалаки. Този образ е ядрото на разказа, без него разказът би се разпаднал. Сюжетната нишка съвпада с линията на развитие на героя. С образа на героя се изчерпва темата на разказа: в образа на героя е затворен основният идеен смисъл на разказа. Тези особености биха могли да характеризират както кратките белетристични форми, така и отделни фейлетонни творби (сюжетния, „белетристичен“ фейлетон). И все пак така, както са осъществени, те са по-свойствени за разказа като жанр. Михалаки е Образът на кир уедрен, превърнат в образ-тип и образ-идея. Той е така силно обобщен, че има опасност да стане схематичен - с тази своя особеност гравитира към специфичното за фейлетонната образност, за фейле тонната типизация. Същевременно обаче в „Това ви чака“ се развиват нови, противоположни тенденции, които плътно приближават творбата до белетристичните форми. Образът на кир Михалаки е обобщен, типизиран, но и индиви дуализиран, образ-схема на определена идея и конкретен образ на обикновен човек - кир Михалаки, а по-късно просто Михал... Индивидуалните черти в образа на героя, обикновената човешка плътност на образа Ботев не постига изведнъж. Когато сам авторът разказва за своя герой (в началото на разказа). преобладава, налага се фейлетонният стил, фейлетонното виждане. Личността на автора с нейните неочаквани асоциации, с нейния богат емоционален свят. с нейната дълбока и ярка мисъл доминира. Авторът създава своя герой, като го подчинява изцяло на изключителната си личност.

The article The Novella. Problems of the Frame and Genre Coexistence views on those fundamental interpretations of the genre nature of novella that are representative of the classic hermeneutic controversy between theoretical model and actual writings. On the other hand, it treats the uncertainties of specifying the historical frames of the genre as a sign of such premodification of the genre conventions, which can give important information for the actual literary-historical situation. When focusing on the frame problems, instead of seeking for the features of the fore-form, the article puts forward questions for linguistic functional characteristics of narration; for the fictional bounding of the narrator; the mode of action of frame-defined argumentation systems. The partition into “narrating” and “commenting” world (Harald Weinrich) that is made by the frame is directed to the publicistic practices of the novella, distinguished as active in the twentieth-century fiction. The article takes on seeking neighbouring genres (the novella compared to casus, exemplum, anecdote, etc.) not only to classify it but to try to experimentally determine the historical changes of different types of linguistic functions, which invoke different narrating orientations. (Andres Jolles, Karlheinz Stierle)