Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Наследството в областта на жанровата теория еизпълнено с противоречия, със спорове, които преминават през десетилетия и дори векове, с множество изключващи се възгледи и обобщения. Последните няколко десетилетия не изменят на тази традиция. Дори на пръв поглед пъстротата от мнения сега изглежда по-голяма, защото времето още не е отсяло редица случайни предполо жения, неаргументирани концепции, мимоходом подхвърлени идеи. Тук, разбира се, не бихме могли да се спираме на нетипични и самотно звучащи съвременни възгледи, които често пъти нямат никаква допирна точка помежду си и биха ни заставили да се впуснем в уморителни описания. Да се обхване противоре чивата съвкупност от изказвания за жанра, дори в рамките на едно национално литературознание за кратък период от време, е практически неизпълнима и, струва ми се, безплодна задача. Ето защо целта ни еда изтъкнем само някои насоки на теоретическо изучаване в тази област, които имат сравнително повече поддръжници и в които проблемите са получили по-цялостен и системати чен израз. Една голяма част от съвременните възгледи за жанра се изразяват като частни наблюдения в по-общи литературно-исторически изследвания и имат съответния по-малък теоретико-доказателствен обем. През последните години обаче в марк систко-ленинската литературна теория и особено в съветската и полската се наблюдава силна активизация в областта на генологията. Върху материал от различни периоди на литературното развитие се обобщават съществени черти на жанра и на закономерностите в жанровото развитие. Учението за жанра заема своето реално място като показател на дълбоки и важни изменения в литературния процес. Макар че „сумата от монографически работи, посветени на отделните жанрове, все още да не създава историческа поетика", то съвкупност та от отделни забележки, статии, студии, монографии и по-цялостни изслед вания показва една твърде внушителна картина на движение, на търсения в лите ратурната морфология.
    Ключови думи: съвременни, насоки, жанровото, изучаване

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Историята на европейската .1итература учи, че лансирането на нова литературна !'!деология, особено когато се извършва в лоното на самоосъзната творческа и човешка общност, винаги е съпроводено с конструирането на определена жанрова йерархия. Кръгът "Мисъл" не прави изключение. В неговата литературна морфология водещо място е отредено на поезията. То е толкова силно подчертано, че често пъти в критическите текстове на авторите около именитото списание думата "поезия" просто заменя думата ""1итература", използва се вместо нея. Могат да се приведат доста примери, достатъчно е да се разгърнат съчиненията на четиримата участници в кръга. Но и не само техните. Тенденцията, която обсъждаме, е характерна и за други автори, близки до списанието и кръжеца - Божан Ангелов, Стефан Минчев и др. Могат да се посочат поне три фактора, улеснили тази замяна. Първо, еди~ утвърдена европейска традиция, започваща от XVIII в., формулирана отчетдиво още в теоретичните съчинения на немския романтизъм. Възродена от художествената мисъд на еимволпзма и декаданса, тази традиция се по~дхранва у нас и от бдагоприятни домашни условия: от една страна, презумпцията, че именно в поезията най-пъдно и органично се изявява самобитната индивидуална душевност на твореца, разкъсад пъпната връв на родовокот:-ктивната срастнатост, и от друга, видимата форма.rша "маркираност" на поезията, която, съпоставена е "естествеността" на прозата, дава повече основания на литературното съзнание да мисли едовесното изкуство като емаищширано и автономно, отличаващо се от другите типове едовесна комуникация. Навярно тъкмо в тази обща картина на повишено оценностяване на поезията за сметка на прозата трябва да търсим и мотивацията за рязката разделителна линия между поезията на Вазов и неговата бедетристика и драматургия, прокарана от д-р Кръстев. Подобно противопоставяне наблюдаваме и в оценките на П. Славейков за някои класици на световната литература, което ясно сочи, че изработеният в български условия модел се обобщава като модел за оценяване въобще. Така в статията си "Пушкин в Бъдгария" П. Славейков с тон на категоричност ще отбележи: ,,Прозаическите съчинения на Пушкина, докодкото ми е известно, са нямали никакво влияние на нашите писате.'Iи. Вярвам, че няма и да имат; тяхното време е отдавна минадо

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: жанровото, съзнание, кръга, мисъл, експлицитен, модел, имплнцитни, алтернативи