златна

Не можех да търпя черновки без поправки. Все си работя, все си поправям - в това изказване на Елин Пелин е формулиран с характерна непретенциозност важен принцип. „Работя" и поправям", т. е. пораждането и усъвършенстването на текста, у него са равнопоставени като еднакво съществени страни на творческия акт. Разпространената някога представа за Елин Пелин като небрежен автор, безразличен към съдбата на излязлото изпод перото му („Той не поправя, не търси думите, образите" - пише Д. Кьорчев), е повече литературен мит. Истината е, че пи сателят обработва дълго и упорито повечето от популярните си творби. За съжаление своеобразна склонност към „поправяне" са проявявали и някои недобросъвестни редактори, коректори, печатари и други участници в многоброй ните издания на Елин-Пелиновото творчество. Натрупаните по такъв начин грешки и наличието, от друга страна, на различни авторски редакции извънредно много затруднява уточняването на неговия автентичен текст. Но много по-важно е, че за познаването с тия редакции дава възможност да се надникне в Елин-Пелиновата „от всички страни заключена работилница" (по израза на Т. Боров), да се види какво и как поправя „майсторът на словото". ОТ Сред най-продължително обработваните творби са разказите на Елин Пелин от началото на века, които му спечелват име на писател и са до днес най-обичани читателите. След първото им публикуване в литературния печат писателят ги редактира при включването им в томове - 1904, 1911 г., - при преиздаванията на тия томове - съответно през 1912, 1918, 1928 и през 1917, 1918, 1926 г. - и при под готовката на „Съчинения в пет тома", 1938-19423. Най-значителни промени той внася в редакциите от 1904, 1911 г. и от 1938-1942. Текстовете наа някои творби - „Закъснялата нива“, „Лепо“, „Старият вол" - са чувствително изменени, написани почти изцяло наново. Любопитно изключение е разказът „На браздата", останал - може би единствен от класическите" разкази на Елин Пелин - почти непоправян. Най-типично при обработването е внасянето на повече или по-малко композиционни и езиково-стилови промени при запазване хода на действието и постройката на разказа.