Z dziejow wzajemnych polskorosyskich zwiazkow literackich w 19 wieku от Bazyli Biolokozowicz
-
Page range:134-139Pages: 6LanguageБългарскиCOUNT:3ACCESS: Free access
-
- Name: Vanda Smohovska-Petrova
- Inversion: Smohovska-Petrova, Vanda
-
KeywordsSummaryWarszawa, Książka i Wiedza, 1971, 388 стр.
Излезлият през миналата година обширен труд „Из историята на полско-руските литературни връзки през XIX в.“ на изтъкнатия полски русист Базили Бялокозович беше посрещнат от полската критика с много ласкави отзиви. И действително, книгата на Бялокозович привлича вниманието не само с извънредно богатия, нов и интересен фактически материал; тя предлага идеи на всички, които работят в областта на сравнителното литературознание, тъй като е изградена върху солидни теоретически основи.
Първото, което прави впечатление, е нейната многостранност. Обхванати са въпросите за приема на полската литература в Русия и на руската литература в Полша през XIX в. При това отзвукът на превежданите творби се търси не само в печата, но и в запазените записки, спомени и мемоари на забележителни представители на епохата.
Авторът очертава жив исторически фон, като посочва онези обществено-политически и литературни фактори, които са улеснявали или затруднявали пътя на руската литература към полското общество и на полската към руската интелигенция. С голямо внимание се проследяват контактните връзки между двете литератури: взаимните въздействия, инспирации, влияния, съвпадения, аналогии, сродства и контрасти. Авторът се стреми и към разкриването на ролята на двете литератури във формирането на определени идеи — в руското общество под влияние на полските творци и в полското под влияние на руските автори. Всички съпоставки и паралели се отличават с изключителна прецизност, тъй като авторът винаги държи сметка за това, че сходствата между две творби често са плод на обективните закони на историческия процес и на подобни обществено-политически и икономически условия, а не единствено на непосредствено литературно влияние.
Още във встъпителните думи авторът подчертава, че трудът му не претендира да бъде всестранен синтез, отговарящ на всички изисквания на съвременната наука — т.е. такъв синтез, който да обхване по възможност най-широко и историко-типологическите, и историко-генетическите съпоставки. Тя ще бъде възможна едва след завършването на още редица специални проучвания в посочената област. Едва тогава ще стане напълно ясно до каква степен контактните връзки се преплитат с типологичните сходства. И затова те не бива да се противопоставят едни на други, както често става на практика. Някои изследователи се отказват от генетичния метод, други пък от типологическия, а в същност, за да се разкрият генетичните връзки, трябва да се познават типологическите и обратно. Затова е необходимо да се проучват съвместно всички форми на литературните връзки. Само комплексното изследване може да разкрие напълно характера, ролята, значението и обсега на взаимните въздействия на отделните творци и отделните произведения.