Мисли за романа

Преди известно време Пио Бароха 1 публикува свои бележки във връзка с неотдавна поя вилия се негов роман „Восъчните фигури". В тях споменава, че започвал да се замисля за техни ката на романа и че сега възнамерявал да напише книга с бавен тем п, както бих се изразил аз. Бароха намеква за някои разговори, които сме водили с него за сегашното състояние на този литературен жанр. Макар и да съм доста непросветен в областта на романа, случвало ми се е неведнъж да размишлявам върху анатомията и физиологията на тези въображаеми тела, които са съставили най-характерната поетическа фауна през последните сто години. Ако можех да видя, че по-квалифицирани за тази цел лица - романисти и литературни критици - са благоволили да ни съобщят своите констатации около тази тема, не бих дръзнал да правя обществено достояние мисли, които са ме споходили съвсем случайно. Но липсата на по-солидни размишле ния придава може би някаква стойност на следните мисли, които излагам така, както са ме осе нили, и без да искам да втълня някому каквото и да било.