Дебеляновата елегия Аз искам да те помня все така...

Затрудненията на литературно-историческия прочит започват още от авторските, редакторските и изследователските колебания в оза главяването (или неозаглавяването) и посвещаването на тази творба. Първата и публикация е във в. „Смях", ІІ, З. XII. 1913 г. с посвещение и цитатно (съвпадащо с първия стих) заглавие. Следващата година произведението се появява отново - този път на страниците на сп. „Художествена култура", IV, 29 (януарска) книжка - като пър во от цикъла елегии, без заглавие, без посвещение. Освен това в литературнокритическото списание „Листопад", кн. II от 1919 г. е пу бликувано стихотворението, невключено в стихосбирките на поета със заглавие „След разлъка". То се смята за неизвестен вариант на Дебе ляновата елегия „Аз искам..." Известно е, че жанровото заглавие е всъщност условно, вторич но, с ореолни, дори понякога извънлитературни значения и прибягва нето към него е равностойно на отказ от озаглавяването на единич ната и неповторима литературна творба... Цитатното заглавие се сре ща преди всичко при интимните лирически творби, като в конкретния случай то двойно усилва пределната изповедност на лирическия мо нолог - първият стих се открива" с личното местоимение в първо лице единствено число.