Юлий Ронзентал (Портрет на малкия поет)

Проследяването на явленията в културния и литературния процес от живота и развитието на голе мите таланти еизследователски метод с традиции и постижения. От определена гледна точка обаче интерес заслужават и някои творци, чиито имена вече са забравени, а написаното от тях не еиздържало про верката на времето. Често в житейския им път и творчество откриваме съществени детайли, ценни мате риали, характеризиращи психологията и настроенията на обществото. Двадесет години свободен живот на младата българска държава - всеобщо издребняване на висо ки страсти"... Никаква възможност за реализиране на чистите възрожденски идеали, въртележката на политическия живот и забележимото влошаване на живота в селото и града - всичко това изтръгва сигурната почва под краката на много български творци и създава фона, на който се развива българският литературен процес през периода 1895-1905 г. Към това трябва да прибавим и висящия проблем за националното единство на народа ни, проблем, оформил се като „Македонски въпрос" - болна точка на българската душа. А. Константинов, Ст. Михайловски, Ив. Вазов („Не даваме я..."), А. Страшимиров, П. Яворов - с живот и творчество са свър зани по един или друг начин с Македония и нейните проблеми. Всичко казано дотук може да бъде разглеждано през призмата на житейския път и творчеството на Юлий Ц. Розентал, да ни даде материал за сравнения и анализ. Независимо от гледната точка-социопси хологическа (българската интелигенция в края на века, стремежи, цели, психология) или литературноисторическа (поезията на един чужденец, писал на български език; влиянието на Ботев и българския фолклор; малкото, но несъмнени художествени постижения) ... Независимо от това, че данните за него са нищожно малко, а поезията му - издадена посмъртно и без негова редакция... Независимо от това, че на днешния читател стиховете на Розентал са неизвестни.