Автономността на вдъхновението и мъките на творческия процес

Творческото призвание е дар свише, извор на радости и наслада, но едновременно и извор на мъки и страдания, докато мозъкът, въображението и психиката се освободят от натрапливото присъствие, от тиранията на зародилата се концепция. Понякога тя се ражда със словесния отливък, дори с музикалната зашифрованост на съдържанието, както при П. К. Яворов, и тогава творческото отреагирване протича по най-краткия път на осъществяване, неусложнено, гладко, с ускорено темпо, дори на един дъх, като готов и завършен продукт във всичките си части. Най-често обаче процесът на бременност, особено при големите поетически или белетристически творби, продължава повече от нормалния период, зареждат се мъчителни часове на трепетно очакване, творецът изживява напрегнати дни и безсънни нощи на непрестанна борба както с концепцията, така и с нейното избистряне и разработване, със словесно-стилното и оформяне, градусът на творческото напрежение и вдъхновение започва да се понижава, стига се дори до най-ниските нива на динамичния импулс, изтласкан често пъти от някой по-интензивен творчески напор. И така концепцията остава само един биографичен момент, зарегистриран в някоя изповед или в дневника, в случаен разговор с приятел или някое писмо. e B Едновременно с явните творчески изблици на повърхността някъде дълбоко в подсъзнанието зрее кълнът на новото зачатие. Преди да удари часът на рождението, всичко промислено и съчетано до най-малките подробности както в живия организъм, който, за да може да функционира с всички органи, да диша и да живее, трябва да представя хармонично изградена биологична цялост. Ротационният механизъм е извършил своя та работа, остава само последният тласък на родилния процес, за да се задвижи ръката и да поеме готовата вече рожба, но точно в този вдъхновен миг понякога поетът пропуска Динамичния позив и назрялата рожба не намира пътя към светлината, а остава в утробата със скритата надежда, че отново ще настъпи пропуснатият контакт с ръката. Години подред въображението на П. К. Яворов е запленено от образа на Боян магесника, брата на цар Симеон, покрай другите си творби през това време той доосмисля историческата обстановка, дори загатва пред професор Михаил Арнаудов, че тя е вече зрял цялостен организъм: