Марлоу и трансформациите на пасторалния свят

Най-ниска степен в т. нар. Колело на Вергилий пасторалът е аксиологически маркиран жанр за традиционната средновековна и ренесансова поетика. Заедно с георгиката и епоса той отразява по принцип триделността на самото човешко общество. Горната идея присъства както в систематизациите на Джон Гарландовата „Poetria“ (1234), така и в съзнателното „правене“ на естетика от автор като Томас Хобс: „Както философите са разделили земята на три региона — небесен, въздушен и земен — така и поетите са се установили в трите региона на човечеството — двореца, града и селото... Оттук са произлезли три вида поезия — героическа, скомнатическа и пасторална.“ И така, пасторалът е неизбежен, но „нисък“ жанр: той се занимава с характери от социалните низини и прави това на подходящ език. Типичен персонаж на буколическата поезия, пише Джон Гарланд, е волният пастир (pastor otiosus), а неин стил е ниският стил (Humilis stilus).