американската

The Autsider 1 - това беше заглавието на първата книга на двадесет и петго дишния общ работник и бивш член на анархистичния съюз Колин Уилсън, която излезе през 1956 г. в Лондон. Уилсън не беше сам. Със своето съчинение той излизаше от името на една група Радикално настроени млади английски автори, които си позволяваха да нарушат злат ното правило на всеки творец: да остави произведението си да говори само за себе си и правеха опит да изяснят теоретично какви са възраженията им срещу примирен чеството в буржоазната литературна традиция. Това обаче така шокира защитниците на добрия тон или както ги нарекоха по-късно „квадратните глави", че те им прикачиха задължаващото прозвище „гневни млади хора". Веднъж нарочени, гневните" направиха всичко възможно да оправдаят прозви щето си. Последваха декларациите, войнствуващите трактати, литературните скандали Страстите се разгаряха. „Гневните" издадоха обща антология с американските против ници на конформизма - представителите на така нареченото „бито поколение". Квад ратните глави“ не оставаха длъжни. Личната трагедия на Норман Майлър, който уби жена си, бе прикачена като конска опашка на флага на течението. ΤΟ Но ето че миналото лято един от „гневните" - Кингсли Амис, излезе в страниците на „Енкаунтър“, обърнат към изминалото десетилетие, за да ни признае, че.. .......една заран цялата пукотевица просто отшумя и безшумно изчезна и ние всички се изпра вихме ограничени в естествените си рамки да бъдем съдени отново единствено творческите си качества". И той се впуска в остра критика против филистерското многословие, което е пренадуло и извратило нещата. 2 На изхода на десетилетието сам Колин Уилсън осъжда увлеченията си по празните големи фрази и теоретическото опростителство на конфликтите, които търси в обществото. 3

This essay has two entwined purposes. First, on a practical level, it analyzes the hierarchy of Slavic languages and literatures in American academia and some of the means by which it is created and perpetuated. It also covers the mechanisms used to promote Western literatures as superior to Russian literature. The main issue at this level is the unenviable place of Bulgarian Studies, especially Bulgarian language and literature, in the context of Slavic Studies in the US. Second, on a theoretical level and using the peripheral status of Bulgarian Studies as a springboard, the inquiry investigates the relationship between "major" and "minor" literatures and cultures and the role of academia and the media in creating this division of power. In clarifying the two objectives, the essay details various academic aspects such as: some general principles of paid higher education, language teaching in American academia, the value of scholarly degrees obtained in the West and in Eastern Europe, the American academic job market, the function of some scholarly organizations and journals, certain rhetorical and narrative means of writing post-modern literary histories, and the role of ideological and other cliches and biases in presenting Bulgarian culture in the US. The essay also shows how in American academia and media "minor" cultures are presented as things-in-themselves rather than things-for-themselves. The inquiry's conclusion speaks critically of the role of Bulgarian intellectuals after the dismantling of communism, and hypothesizes that the obscurity of Bulgarian Studies could be overcome within the dialectics among a) symbolically marked reality, b) narratives, and c) reading, interpretation, and action. The study's overall theoretical approach is in the Continental critical tradition, i.e., first, it presents things as they are and explains their man-made nature (deconstruction), and, second, it offers a better alternative (emancipation). The genre of the study is the marginalia, because this subsidiary scholarly genre is an exemplary implement for deconstruction and emancipation. The essay partakes in several disciplines: post-communist studies, theory of education, literary studies, narratology, Slavic Studies, Bulgarian Studies, semiotics, philosophy, theory of reading, and theory of action.