Американската мечта в българското възрожденско общество

Тази статия се движи по следите на американското книжовно присъствие в пространството на българските възрожденски културни общувания. Тя се докосва до въпроса за механизмите, по които се осъществява редипирането на американски литературни и научнопопулярни текстове от напористите ни предосвобожденеки интелектуалци. Тълкува откъси и пристрастия, представя авторски присъствия и преводачееки амбиции, докосва се до акценти и предпочитания, свързани с преводите и адаптациите на американската книжнина от български възрожденски автори. Какво съдържание влагам в титула "американска мечта"? Понятието "мечта" тук е употребено не като синоним на "блян", а във втория му семантичен смисъл - като неудържимо желание, в името на което човек е готов да положи много усилия • От позицията на тази семантика националното ни възраждане е епоха на мечти. Защото едва ли без настойчивото ни колективно желание за културен и политически суверенитет биха се утвърдили новобългарското училище, новобългарският език, новобългарската предосвобожденска литература, Българската екзархия. А модерната българска държава би останала само бледа сянка на чужди политически доктрини и военни стратегии. Сред многото мечти, от които е изтъкана духовната плът на Възраждането, американската мечта има свое специфично положение. Без да отнема правото на модерния национализъм да доминира властно в центъра на общобългарското историческо битие, тя остава малко встрани от главната линия на предосвобожденското развитие. Встрани, но в посока, успоредна на водещите културно-политически тенденции.