ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 135-144

Научни съобщения и документи

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Характерът на просветителството трябва да бъде изяснен, тъй като така ще се разбере по-правилно идеологическата и политическата борба в България през 60-70-те години на XIX век. Учените, които са изследвали българското просветителство в посочения период (Жак Натан, Мих. Димитров) отбелязват следните негови черти: 1. Просветителството е реакционна идеология на богатите търговци и занаятчии; 2. То е противоположно на идеологията на революционерите; 3. Идеите на просветителите са противоположни на възгледите на руските революционни демократи. Михаил Димитров посочва, че „след Кримската война просветителството се възприело от цялата буржоазна класа у нас".1, В националните борби през този период (60-70-те години, Л. Е.) те играли демобилизираща роля. 2 „Характерно за просветителството като идеологично течение е, че то предпочитало пътя на еволюцията пред революцията, з В един от последните си трудове Мих. Димитров идва до извода: „просветителството подаваше ръка на туркофилството, то бе идеология за борба срещу революционното движение и стана общо оръжие на всички буржоазни политически течения преди Освобождението, оттатък и отсам Дунава. 4 В посочените изводи М. Димитров поставя знак на равенство между просветиетлството, еволюционизма и туркофилството. Жак Натан в книгата си „Българското възраждане" също говори за противоположността между просветители и революционери. „Докато - пише Жак Натан - просветителите и църковниците изразяваха интересите на богатите върхове на българския народ, революционерите бяха изразители на интересите на пропадащите еснафи, на огромната част от селяните и на една част от зараждащата се буржоазна класа (либералната и част)" 5 А нализирайки мирогледа на Каравелов, Жак Натан и Мих. Димитров го противопоставят на Раковски и Ботев - като просветител на революционери. Грозю Грозев в „История на българската философия" разграничава две направления на обществената мисъл в България през 60-70-те години на XIX век, противостоящи едно на друго - революционното и просветителското.
    Ключови думи: въпроса, българското, просветителство
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 141-141

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Във връзка с работата ми върху темата „Михаил Чайковски - Садък паша и България", започната преди няколко години, проучих значителна част от архивите на княз Адам Чарториски, които се намират в музея „Чарториски“ в Краков. Тези архиви съдържат богати данни и редица важни документи за българското Възраждане и по-специално за църковния въпрос, както и за живота и дейността на такива изтъкнати възрожденски дейци като Неофит Бозвели, Иларион Макариополски, Константин Огнянович и Александър Екзарх, а също така за Теохар Пиколо, княз Богориди и други. Между новооткритите документи се намират: 1. Неизвестният досега текст на обстоен Меморандум на Бозвели до турските власти от 1 септември (12 септември стар стил) 1844 г. Това е първият подаден от Неофит меморандум след завръщането му от първото заточение. Запазен е във френски превод. 2. Писмото на Неофит Бозвели до княз А. Чарториски от 17 март 1845 г.; запазени са българският оригинал и полският превод. Писмото представлява интересна литературна творба. 3. Писмото-отговор на княз А. Чарториски до Неофит Бозвели от 7 юли (25 юни стар стил) 1845 г. в полския оригинал. 4. Нотите на Михаил Чайковски до Високата порта по българския въпрос от 11 и 18 май 1845 г. 5. Нотата на Михаил Чайковски до Риза паша и Шакиб Ефенди от 31 юли 1845 г. по повод на отвличането и заточението на Неофит Иларион от гръцкия патриарх и нотите по същия повод до Високата порта от 3 август 1845 г. и до турския министър на външните работи от 9 август 1845 г. И трите ноти са запазени във френски превод. 6. Нотата на Михаил Чайковски до Решид паша по случай предстоящото пъ туване на султана из европейските земи на турската империя от 10 февруари 1846 г., във френски превод. 7. Писмото на Неофит Бозвели от второто му заточение до Лазар Теодорович, сръбския дипломатически представител в Цариград, от 23 август (5 септември стар стил) 1845 г., в превод на полски. Това писмо съдържа подробни данни за Неофитовото отвличане и заточение. 8. Писмото на Иларион Макариополски до Фоад Ефенди, първи драгоман на Високата порта, изпратено от заточение с Дата 28 август 1845 г., запазено във френски превод. 9. Писмото на Константин Огнянович: до полския агент (помощник на Чайковски) Михаил Домброва Будзински от 27 Октомври 1846 г. от Белокриница и до Чайковски от Виена, датирано 13 юни 1848 г., и второ също от Виена с дата 20 юни 1848 г. Първото от тези писма е запазено в полски превод, а останалите две са запазени в руския им оригинал, с превод и на полски език. 10. Най-богат фактически материал за протичането на българската църковна борба през тези години, за дейността на редица изтъкнати български книжовници и възрожденски дейци и за българополските връзки през средата на XIX век съдържат рапортите на Чайковски до А. Чарториски, писани от 1841 до 1850 г., редовно два пъти в месеца. От 26 юни 1843 в тях е въведена специална рубрика, озаглавена „България". Отделно място сред намерените мате риали заемат преводите на френски език на известните вече в България документи: прошението до султана от жителите на Свищов от 15 ноември 1844 г., благодарствен адрес на българите от Цариград до Мехмед Али паша от 1845 г., жалбата до Високата порта от името на целия бъл гарски народ от март 1845 г., и предго ворът към превода на Хатишерифа от януари 1845 г., написан саморъчно от Иларион на български език, но с латинска азбука. Значителна част от тези документи ще бъдат публикувани в труда ми „Нови данни за Неофит Бозвели и българския църковен въпрос", който е вече подготвен за печат. Намерените материали са очевидно доказателство, че полските архиви не само в Краков, но също така във Вроцлав, Познан и Курник трябва да бъдат проучени и че по-нататъшното издирване ще даде възможност за откриване на редица нови документи и данни за българското Възраждане и българо-полските връзки.
    Ключови думи: Нови, документи, българското, Възраждане, полските, архиви
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 43-68

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Дългогодишният изключителен интерес, проявяван у нас към съветското литературознание, не подлежи на никакво съмнение. За представителите на марксизма в предишните няколко десетилетия той е толкова очебиен, че на Дали ще може да се посочи поне един въпрос от методологическо естество, който да ги е занимавал и който да не е бил преди туй разискван в съветския литературен живот. Това е толкова лесно обяснимо, че е достатъчно просто да се припомни.
    Ключови думи: Методологическата, дилема, пред, съвременното, литературознание, Паралелни, Проблеми, развоя, съветското, българското, литературознание
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 133-137

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В епохата на Българското възраждане се извършват дълбоки и разностранни процеси, които изпълват с ново съдържание общест вено-икономическия и духовния живот. На основата на създалите се обективно исторически предпоставки формира се българската нация, с всички ония компоненти, които съпътствуват нейното утвърждаване. В дълголетни усилия за народностно обо- собяване, за извоюване на политическа и културна самостойност, тя се изявява с неподозирана жизнена енергия. Националната обществена, научна, естетическа мисъл бързо се възмогва.
    Ключови думи: Принос, проучването, националното, Възраждане, българското, книжовно, дружество, Браила, Михаил, Арнаудов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 3-10

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Привичката обезсилва изненадата. Има обаче сравнения, които не престават да ни изненадват и когато би трябвало да сме вече свикнали с тях. В навечерието на 25-та годишнина от Деветосептемврийското народно въстание тези сравнения са неизбежни. Нали смисълът на всеки юбилей е да ни откъсне от късогледството на делничните тревоги - да ни изведе на висота, от която се обгръща с поглед извървяният път: да ни предизвика за размисъл върху близки и далечни перспективи. И тогава многократно повтаряни констатации започват да ни удивляват с правдивостта си. Неща, с които сме навикнали, ни изненадват отново - между другото и с това, че толкова бързо са станали обичайни за нас.
    Ключови думи: българското, литературознание, пред, четвъртвековния, социалистически, юбилей
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 167-173

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    звестно е участието на представителите на революционната българска емиграция в Румъния и на други възрожденски дейци около създаването на Българското книжовно дружество. И въпреки това някои нови документи сочат още по-определено приноса им в подготвителния етап от учредяването на Дружеството и в по-нататъшното му развитие.
    Ключови думи: Нови, данни, връзките, Каравелов, Друмев, Жинзифов, българското, книжовно, дружество
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 84-90

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Когато преди повече от три десетилетия никому неизвестният селски учи тел Крум Григоров направи литературния си дебют с разказа си „Границата", малцина можеха да прозрат, че това са първите кълнове на бъдещия повествовател на българското село. Малките разказчета, които скоро се появяват по страниците на прогресивния периодичен печат, написани с живо чувство за житейските неправди, започват да привличат все повече вниманието на читателя. В тях все по-ярко се открояват настойчивите усилия на селския учител към художествена изява на идейните си тревоги и социални тежнения. И напълно естествено той скоро намира мястото си сред прогресивните писателски среди, влива се в редиците на антифашисткия литературен фронт, който през 30-те години бързо разраства и дава тон на художествения живот.
    Ключови думи: писател, българското, село, Крум, Григоров
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 84-94

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Въпросът за сравнителното и типологическото изучаване на отделните литератури в марксисткото литературознание не е нов. Но на всеки нов етап този въпрос се решава по новому, разглеждат се нови негови аспекти, разкриват се нови страни. Марксистко-ленинското литературознание, след като преодоля компаративистката методология, често свързана с реакционната социология и естетика, през последните години постигна известна точност и яснота в определението на идейно-естетическата и философска същност на такова сложно понятие като типологическата общност на литературите, развиващи се при сходни социално-исторически условия, набеляза повече или по-малко точни граници между сравнителноисторическия и типологическия подход към литературата, реализира редица интересни и безспорно успешни опити в типологическото изучаване на родствените литератури. В тая насока допринесе много и позадълбоченото изучаване на естетическото наследство на класиците на марксизма-ленинизма, и научните дискусии, проведени в Института за световна литература „Максим Горки" към АН СССР, в Института по славяноведение към АН СССР и в братските социалистически страни (България, ГДР, Чехословакия), и новите теоретически изследвания по този въпрос на съветските, българските, германските и други литературоведи.
    Ключови думи: Проблеми, типологическото, изучаване, историята, съветската, българската, литература, години, съветското, българското, литературознание
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 141-141

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    На разширено заседание на 7. I. 1971 г. Научният съвет обсъди и прие за печат тру да на Ванда Смоховска-Петрова - Михаил Чайковски - Садък паша и Българското възраждане". В своята рецензия акад. П. Динеков изтъкна, че авторката си е поставила за задача да проучва и осветява едновременно и в неразривна връзка личността, живота, обществената дейност и литературното дело на Чайковски, за когото съществуват многобройни и неверни или неточни мнения и оценки. Едно от най-ценните качества на труда е, че в него са привлечени много нови материали и архивни данни, с които В. Смоховска богато аргументира своите заключе ния и оценки. Особено внимание е отделено на обществената и политическа дейност на Чайковски на Балканите. Изследването ни въвежда в сложната историческа обстановка, разкрива политически ходове и заплетени дипломатически игри. В продължение на няколко десетилетия делото на Чайковски - Садък паша оказва влияние върху важни моменти от политическата история на нашия народ. Авторката е издирила и изяснила вси чки прояви на Чайковски в тази насока: дей ността му като агент на полската емиграция, ръководена от Чарториски, противоречивата роля, която създаденият от него Казак алаят играе в освободителните борби на българите и т. н. Литературното дело на Чайковски е изследвано главно с оглед на отношението му към Българското възраждане. П. Динеков посочи, че в литературния анализ на повестите „Кърджали“ и „България" В. Смоховска е показала голяма литературна култура. П. Динеков направи и някои критични бележ ки главно върху общата оценка за делото на Чайковски в заключителната глава на труда. Към положителната оценка на труда се присъедини и вторият рецензент - ст. н. сътр. от Историческия институт при БАН В. Паскалева. Тя изтъкна, че трудът на В. Смоховска е значителен принос и за бъл гарската историческа наука. Разкрити са неизвестни източници за Българското възраж дане. Авторката е положила огромен труд и е работила изключително добросъвестно над трудните за разчитане архивни материали. Втората положителна страна на изследване то е, че В. Смоховска предава духовния образ на М. Чайковски в развитие, разкрива неговата личност с всичките и противоречия, лъкатушения и политически колебания. Рецензентът посочи, че някои оценки на исторически факти търпят известни корекции или се нуждаят от допълнения. Такива са главно положенията около ролята на Чарториски като проводник на френската политика на Балканите, заслугите на Хотел Ламбер и Чайковски в църковната борба и др. под. В заключение рецензентът подчерта още веднъж приносния характер на труда и предложи той да бъде отпечатан. В обсъждането взеха участие Г. Цанев, Е. Георгиев, Г. Димов, Д. Леков и Б. Ничев. Положителната оценка на рецензентите беше утвърдена и от изказванията, в които се посочи, че трудът има приносен характер и голяма научна стойност. Без да се опитва да идеализира Чайковски, авторката се е справила блестящо с психологическите трудности, възникнали при такъв сложен и противоречив автор, какъвто е Чайковски. Според Б. Ничев най-важната заслуга на В. Смоховска е, че тя е намерила своя концепция, която поставя в центъра на изследването - това е „казашкият мит" на Чайковски. Трудът има още едно достойнство - написан е живо и интересно. В заключение директорът на института - Стойко Божков - подчерта, че историческата страна на работата е оценена достатъчно компетентно от В. Паскалева. Той присъе дини мнението си към дадената положителна оценка на труда не само поради богатството на фактическия материал, но и като успешен опит да се навлезе в една сложна историческа атмосфера, разкриването на която е от значение за изучаването на нашето Възраждане. Ст. Божков пожела на авторката да вземе пред вид и да провери още веднъж точността на някои исторически сведения и формулиро вки, които бяха засегнати в рецензията и в изказванията. Трудът единодушно бе препоръчан за печат.
    Ключови думи: Обсъден, научeн, труд, Михаил, Чайковски, Садък, паша, българското, Възраждане, Ванда, Смоховска, Петрова
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 166-168

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През 1861 г. излиза брошурата на Раковски „Преселение в Русия или руската убийствена политика за българите". Про зорливият възрожденски трибун е разтре вожен и смутен - преселническите движения от България в Русия, Влашко и в други страни заплашват от обезлюдяване значителна част от българските земи, улесняват заселването им с чуждестранни народности, поставят на изпитание националните чув ства на колонистите. По различно време, особено през XVIII и първата половина на ХІХ в., в Браила, Гюргево, Букурещ, Плоещ, Одеса и в други градове и села извън България се установяват компактни български колонии, някои от които развиват богата културна, обществена и ико номическа дейност. Трудно ни е да си пред ставим българската литература, публици стика, история без приноса на многоброй ната българска емиграция, съсредоточена в Румъния, Русия, Сърбия. Никой не е от ричал голямата й роля в революционните и просветни борби през Възраждането. Твър де малко е направено обаче за проучването на обществения живот, бита, културата на тези български колонии, за опазването на духовните и материални ценности, с които те са легитимирали" националния си характер. Книгата на Н. Жечев „Браила и българ ското културно-национално възраждане" със своята проблематика, с интересните си обобщения и догадки ни връща не само към миналото на една от нашите колонии във Влаш ко. Тя ни дава основание да бъдем и оптимисти, въпреки че сме отдалечени със столетие от важни политически и културни събития в живота на българската емиграция, не още всички следи към тях са зали чени. ... През 60-те години на миналия век - отбелязва Н. Жечев в началото на своя труд - Браила е културната столица на многобройната българска емиграция във Влашко и Молдова" (стр. 9). Във всяка част на своята книга въпреки недостатъч ния фактически материал авторът се стреми да докаже и утвърди тази своя концепция. Той започва с любопитни данни за засел ването на българите в Браила, за народностния и икономическия облик на този крайдунавски град, за неговата атмосфера. Непринудено читателят заживява с житейските и национални тревоги на българските колонисти, с тяхната предприемчивост и патриотизъм.
    Ключови думи: Браила, българското, културно, национално, Възраждане, Николай, Жечев
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 140-145

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Трудът на Крумка Шарова Любен Каравелов и българското националноосвобо дително движение 1860-1867" е посветен на извънредно важен период от дейността и идеологията на един от великата четворка наши, български титани на националната ни революция, неин трибун, създател на крити ческия реализъм у нас, основоположник на българската революционна преса зад граница, пламенен революционер демократ и велик патриот. Широко известен със свои те белетристични творби - повести, разкази, пътеписи и с героичните акорди на някои свои стихотворения, Любен Каравелов оста ви и образцова дейност за дружба с братския руски народ, за единство и сплотеност с балканските народи и особено със сърби, хървати, черногорци, с дедите на народите от днешна Югославия. Неговият живот и неукротима революционна дейност са красноречив израз на известната Некрасова мисъл - най-първо гражданин, а после поет и писател. Положително утвърждаване на това са и думите на Каравелов: „Човек е само тогава човек, когато е гражданин и патриот“ (в. Свобода, бр. 6 от 11. XII. 1869 г.). Трудът на Крумка Шарова е научно постижение, макар да не обхваща целокуп ната дейност на нашия велик сънародник, а един отделен период, малко известен или почти неизследван, но използуван от някои за анатемосване на Каравелов като буржоа зен радикал и либерал-просветител. На силствено и произволно се свързваше в тази концепция по същество постулат, като се подценяваше революционнодемократич ната му идеология и се хвърляше сянка върху цялото му революционно наследство, вклю чително и върху литературното. Отбелязано бе по този начин едно престъпление с вредни последици в историята на нашата политическа и литературна мисъл и в каравелознанието в частност.
    Ключови думи: Любен, Каравелов, българското, националноосвободително, движение, Крумка, Шарова
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 117-119

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    С известна изненада откривам, че две извънредно ценни книги на Ванда СмоховскаПетрова отминават, без да са получили достойната за тях оценка в нашия литературен и научен печат. А за всеки историк на Възраж дането днес е ясно, че той не би могъл да мине без тези книги, те разширяват и задълбочават нашите знания за определен период и за видни дейци от бурната епоха на народното събуж дане. При това задълбочаването и разширяването идват от неочаквана и крайно инте ресна страна - от проучването на полските архиви, при добро познаване на домашните извори за същите събития и лица. В книгата си „Неофит Бозвели и българският църковен въпрос“, излязла през 1964 г., В. Смоховска-Петрова за пръв път публикува онези части от рапортите на Михаил Чайковски до княз Адам Чарториски, които хвърлят допълнителна светлина върху българското движение за църковна независимост между 1844-1848 г. Тук Смоховска първа публи кува меморандума на Бозвелията до Висо ката порта от август 1844 г., за който се знаеше само от преразкази, а това е ценен документ за началната фаза на едно разраснало се и станало могъщо по-късно движение. Първа Смоховска откри и публикува знаменитото писмо на Неофит Бозвели до княз Адам Чарториски от 17 март 1845 г. Още в дните на неговото писане Михаил Чайковски е гледал на това писмо като на паметник на българската писменост". Днес можем смело да кажем, че Смоховска-Петрова върна на българската писменост един уникален паметник, един от първите и редки опити за философия на българската история. В резултат на тези публикации ние можахме да видим в ново осветление редица тъмни моменти от най-ранната фаза на борбата за духовна независимост, както и деятелите от тази фаза: Неофит Бозвели, Иларион Стоянович, Раковски, Константин Огнянович, княз Стефан Богориди и др. Но сега искам да кажа няколко думи за новата книга на Смоховска-Петрова „Михаил Чайковски - Садък Паша и българското Възраждане“, издадена пак от Института за литература при БАН през 1973 т., въпреки че ясно съзнавам колко необходимо е при Други случаи да се върнем и към първата спомената книга. Новата книга на Ванда Смоховска е продължение на първата. Дори в известен смисъл по замисъл тя навярно предшествува първата, а я следва само по изпъл нение, съпроводено с редица трудности при цялостното проучване на Чайковски. По всяка вероятност продължителният интерес и проучване на делото на Чайка Чайковски е натъкнало Смоховска на новите материали, публикувани в първата книга, а тяхната пуб ликация заедно с един солиден очерк е изпреварила самата книга за Чайковски. Трудностите при проучването на Чайковски са наистина големи. Огромно по обем е неговото литературно дело - разкази, повести, романи. Огромни и разпръснати са архивните материали - писма, ръкописи, мемоари. Внушителна по обем е и литературата за Чайковски. Невероятно разностранни са неговите връзки - в Париж, Русия, Полша, Цариград. Само изучаването на българския възрожденски кръг, с който е бил свързан Чайковски в продължение на десетилетие, изисква значителен труд и усилия. Но истинските трудности идват оттук насетне. Не е леко да се очертае профильт, физиономията на тази изключително противоречива и непостоянна личност, да се свържат конците на неговата биография, на неговия душевен опит, да се изтълкуват правилно от гледището на съвременната наука няколкото негови превъплъщения. Роден за казашки атаман, Чайка попада на гребена на идеите на освободителното полско движение от средата на миналия век и десетилетие служи на неговия вдъхновител княз Адам Чарториски като главен агент на Балканите. Но неспособен да се привързва към идеи, Чайковски се привързва само към техните ярки носители и разочарованията му от тях са достатъчен мотив за разочарование от идеите.
    Ключови думи: Михаил, Чайковски, Садък, паша, българското, Възраждане, Ванда, Смоховска, Петрова
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 3-21

120 години от рождението на Димитър Благоев

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Димитър Благоев има неоспорваната слава на блестящ интелектуалец и духовен знаменосец на своето кипящо и неспокойно време в България, на изключително талантлив представител на марксистката пролетарска идеология. В онази епоха само ленинската мисъл го превъзхожда. Благоев се нарежда по достойнство между елитните, високоерудирани творчески представители, защитници, носители и пропагандатори на това могъщо учение на борбата, призвано да преобрази коренно света, като Георги Плеханов, Пол Лафарг, Франц Меринг, Роза Люксембург, Антонио Грамши. Ето защо, макар и по-малко известен извън границите на своята родина, той заслужено трябва да бъде оценен като велик участник в процеса на духовното революционизиране на работническата класа и на човечеството изобщо през 90-те години на миналия век и през първите десетилетия на империалистическата епоха. Димитър Благоев мащабно се откроява на замъгления фон на историята, смущавана от първото, едва доловимо предутринно избледняване на пълзящите над земята огромни сенки на тогавашното мрачно и сиво настояще, като гигант на мисълта, предвещаваща пророчески настъпването на едно красиво бъдеще на България, като един от световните върхове на творческото приложение на марксистката идеология в огъня на класовата борба. Изключителното обаяние на неговата гигантска теоретическа сила и научна проницателност, рядка за онова исторически разделно време, когато животът подкопава господствуващото светоразбиране и дава път на друга мирогледна и концептуална система, продукт на закономерния прогрес на обществото, се корени в характера на идеологията на революцията и в собствените интелектуални способности на родоначалника и старейшината на българското социалистическо движение. Преди всичко Димитър Благоев по неотразим начин респектира и уди влява със своята широка и многостранна духовна култура. Той не е тесен специалист в определена, качествено диференцирана област на идеологията, професионал, затворен в ограничените рамки на еднотипни логико-теоретич ни категории, а голям и просторно разгърнат енциклопедичен ум, човек на синтеза и обобщенията, призван по достойнство да овладява основните положения на цялата революционна теория, да стига до най-високите мирогледни върхове на учението на Маркс и Енгелс, което има историческата задача да 3 озарява с науката движението на масите по пътя на класовата борба, към сияйното бъдеще на социализма и комунизма.
    Ключови думи: Велик, теоретик, българското, работническо, движение
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 157-162

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Това е книга за „най-българското време, за онези съдбоносни мигове от живота на една личност и един народ, които, понесени от вихъра на историческото време, засияват с ореола на безсмъртието. Книга, която пронизва огнените страници на Захари Стояновите „Записки", прониква в дълби ните на неговата душа и прави своите открития. Комплексно изследване за найкомплексната (в идейно-естетическо и жанрово отношение) книга, писана на български език. Трябва да се притежава изклю чителна ерудираност и многостранност на таланта, необходимата творческа смелост, за да се пристъпи към подобно произве дение, което близо едно столетие държи будно съзнанието на читателя и ценителя на непреходните литературни ценности. 157 Комплексната творческа (в най-широк смисъл на думата) нагласа на Ефрем Каранфилов му позволява да осъществи бле стящо сложната задача. Безспорно генералната цел на литератора е била да обхване в широта и дълбо чина онзи многолик и многоаспектен документално-художествен свят на една творба, която само условно носи името „мемоари". Успехът на подобни произведения се съдържа предимно в принципа на адекват ност спрямо представената обективна реалност. Записките" на Захари Стоянов са най-високото постижение в богатата традиция, създадена в новата българска литература от този род. Автобиографичнолетописните, лирико-драматическите страници на Софрониевото „Житие", фрагмен тите от недовършената автобиография на Раковски, Епизодът на П. Р. Славейков, Каравеловите мемоари, мемоарно-изрази телното „В темница" на Константиви Ве личков са само красноречиви предмостия (в смисъл на значимост) към реализирането на най-величавата наша мемоарна „епопея". А оттук и към перспективите на съвре менната документална проза за антифашистката съпротива. Естестевено е било авторът на „Най-българското време" да си зададе въпроса: защо "Записките" се четат с интерес и от читателя на най-динамичния век, когато много социологически анкети у нас и в чужбина регистрират вниманието на съвременния читател към синтетичната", малкообемна проза. Отговорът му е категоричен: „Записките" са и художестве но произведение. И оттук започват мъ ките" на литературния теоретик, аналитика и стилиста Е. Каранфилов.
    Ключови думи: българското, време, Книга, Записките, Захари, Стоянов, Ефрем, Каранфилов
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 182-184

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Името на проф. Романска е добре познато в научния свят. Несъмнен е нейният принос в българската и славянската фолклористика. Ранната смърт прекъсна порива на научните и търсения и стремежи. Новоизлезлият сборник с избрани студии и статии „Въпроси на българското народно творчество" (София, 1976) има за задача, макар и отчасти, да запълни отворилата се празнина от неосъществе ното докрай дело на видната наша изследователка, като събере и представи в едно издание ценните за науката публикации на проф. Романска. Цветана Романска е измежду малцината български учени, които направиха от фолклорните си интереси основен смисъл и център на творческите си усилия. С народното творчество са свързани и най-големите научни постижения на Цв. Романска. Това определя и тематичното единство на излезлите след нейната смърт „Въпроси на българското народно творчество“. Съставителите акад. П. Динеков и Ст. Стойкова са били значително затруднени в подбора на научните трудове на проф. Романска. За нея не бе присъщо издаването на сборници от свои статии. Излезлите от печат книги „Българска народна песен" (1965) и „Славянските народи" (1969) имат характер на цялостни и вътрешноединни изследвания. Изключителната последователност и връзката на творческите усилия на проф. Романска с най-актуалните проблеми на фолклористиката обаче са послужили за верен ориентир на съставителите при подбора на многобройните прояви на нейната научна мисъл. В сборника са включени само фолклорни изследвания, и то предимно от последното десетилетие от живота на проф. Романска. Някои от тях са отпечатани след смъртта й, а „Към въпроса за съвременното състояние на народната приказка и за ролята на разказвача в българския фолклор“, „Фолклористиката и нашата съвременност" се публикуват за първи път по ръкописи на авторката, запазени в архива и. Известна част от статиите са включени в задгранични научни списания и сборници и с поместването им във „Въпроси на българското народно творчество" значително се улеснява достъпът им до българския читател, спомага се за популяризирането на важни за науката идеи и постижения на нашата Фолклористика. Това решение на съставителите да представят делото и чрез последните завоевания на творческата и мисъл актуализира съдържанието на сборника, отговаря на съществена черта от изследователската природа на Романска - да бъде там, където е най-необходима, винаги да е в крак с изискванията на своето време. Бележките в края на изданието, в което се посочват завършените от нейните сътрудници теми, между които особено важен е капиталният труд „Български юнашки епос" (1971), излязъл от печат след нейната смърт, очертават осезателното присъствие на Романска сред научните колективи, в които е работила, дори сега, когато не е между тях. Целенасочеността - другата важна черта в научната дейност на проф. Романска, се усеща в основните „тематични кръгове“, около които се съсредоточава подборът на статиите в сборника: епосът - юнашки и хайдушки песни, историческите предания, българските пословици и поговорки, творческата личност във фолклора, съвременни проблеми на фолклора и фолклористиката, малко изследвани области като детски фолклор, фолклорът, свързан с раждането. И всичко това на широка сравни телна основа; с подчертан усет и интерес към специфичните национални особености на бъл гарското народно творчество. Дори само за главията на поместените изследвания насочват към тяхната богата съдържателност и широ кия терен", по който се движи научната мисъл: „Българските народни песни - някои техни особености и сходствата им с на родните песни на останалите славянски народи“, „Към въпроса за проучването на произхода, разпространението, мотивите и развитието на поса за Крали Марко у южните славяни“, „Сходства и взаимоотношения между българския юнашки епос и украинските епи чески думи“, „Българските народни пословици със социална тематика в сравнение с пословиците на останалите славянски народи" и т. н.
    Ключови думи: въпроси, българското, народно, творчество, Цветана, Романска
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 87-108

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В наше време трудно може да се каже къде Лев Толстой е по-популярен като писател - в родината си или извън нея. Неговото творчество отдавна принадлежи на човечеството. Художественото „моделиране“ на света, което той прилага в своите романи, ляга в основата на съвременната романистика. Много от неговите идеи днес звучат като анахронизъм, но поетическите му принципи на художествено претворяване на живота си остават като едно велико откритие в областта на литературата. И това откритие вече цяло едно столетие активно съдей ствува за формиране на поетическото съзнание на десетки творци. Разбира се, че въздействието" на Толстой е въпрос не само на преклонение пред неговия гениален талант, но и на душевна и национална психическа нагласа. Така например „типът“ художествено мислене на Л. Толстой се оказва много по-близък на българските писатели от Иван Вазов до Димитър Талев, отколкото този на Ф. Достоевски. Може би известно отклонение от него правят само Димитър Димов в първите си романи „Поручик Бенц“ и „Осъдени души“ и Емилиян Станев в романа „Иван Кондарев“, при които се наблюдава едно по-сложно творческо използуване романните традиции на двамата велики руски писатели. Лев Толстой със своето здраво отношение към човека и живота, със своето предпочитание към хармоничното и красивото в природата и обществото, със своето по-езическо" мислене повече е допаднал на нашите творци. Болното, патологичното и страдалческото у Достоевски ги е отблъсквало, макар и да са виждали в него велик хуманист и романист. Затова и преводите от Достоевски и писаното за него в нашия печат е значително по-малко, отколкото за Лев Толстой. Библиографските изследвания показват, че авторът на „Война и мир“ е най-популярният Руски писател у нас. Разбира се, че това не го прави по-модерен“ и актуален като романист от Достоевски, но това подчертава огромното му значение за формирането на естетическия вкус на българския читател и писател в миналото и днес. Без да създава някаква литературна „школа" в руската и световната литература, разбира се, и в нашата, Толстой често пъти невидимо и неуловимо, но затова пък изключително широко и многоаспектно - в истинския смисъл на думата творчески е влиял върху литературния процес. Това го еподчертал още на времето и Пенчо Славейков: „Никой не е простирал, в наше време, сянката си тъй далече, както Толстой. Какво мисли той, какво ще каже той - за това се интересуваха ония, които живеят там, дето слънцето изгрява, та чак до ония, дето залязва слънцето. "2 С тези думи П. Славейков е изразил оная зависимост, 1 Вж. В. Кехлибарева. Толстой у нас. - Литературен фронт, бр. 36, 5 септ. 1953. 2 П. Славейков. Съчинения в два тома. Т. II. С., 1966, с. 447. 87 в която попада литературната естетика като мисъл и художествена практика, от Толстой. Неговото присъствие поне в нашия литературен живот е много потрайно и по-широко, отколкото на който и да било руски писател. То не е въпрос само на личен вкус и предпочитание, но и пример за българския писател на обще ствен дълг, на национална отговорност пред народа и историята, на епично претворяване на нашето минало.
    Ключови думи: българското, толстоеведение, постижения, задачи
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 106-119

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В настоящия опит за изходна точка на изследване, което се движи по оста: сходства -различия -сходства, ще послужи функционално сравнение на пред ставите за времето в ренесансовата и нашата възрожденска литература. По този начин считаме, че ще може да се уточнят някои съществени различия в художествените стойностни системи на двете епохи, а също и предпоставките за някои сходства в нашата възрожденска литература с отделни направления в западноевропейската литература и в частност с романтизма. Кратко, но ясно и изчерпателно е разработен проблемът за времето в епохата на Ренесанса в книгата на И. Данилова „От средных веков к возрождению: ,,... патосът на Възраждането се състои именно в това... да се преодолее уни щожителната власт на времето, през пропастта на „, тъмните" векове да се пренесе античното минало в настоящето и да се възроди..." По-нататък следват цитати от епохата на Ренесанса. Типичен е следният цитат: „Несправедливо се оплакват хората от бягството на времето, като го обви няват в извънредна бързина... добрата памет, с която ни е надарила природата, прави така, че всяко отминало нещо ни се струва настоящо."1 Този мотив, който е водещ принцип в мирогледа на ренесансовия човек, е залегнал в основата на редица сонети на Шекспир: Основният неписан лозунг на Ренесанса е: „Воювай с този ужасен тиранин Времето (Сонет 16): Любовта и изкуството трябва да бъдат отстоявани в борбата с Времето:" Изцяло във война с Времето от любов към теб" (Сонет 15). Войната с Времето се води не само в областта на литературата и живописта. Тя е оста, около която се движи целият ренесансов мироглед, включително и възгледите на ренесансовия човек за смисъла на историята: „Историята е във висша степен необходима не само за да направи живота приятен, но и за да му придаде морална ценност. Всичко, което е само по себе си смъртно, се приобщава посредством историята към безсмъртие, всичко, което отсъствува, става присъствуващо, старите събития се подмладяват, младите хора много бързо достигат зрелостта на възрастните.“ „Ако човек, който е достигнал до седемдесетгодишна възраст, се слави като разумен благодарение на своята опитност, хиляди години!"
    Ключови думи: някои, аспекти, ренесансовия, мироглед, сходства, различия, българското, Възраждане
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 36-43

70 години от рождението на Емил Георгиев

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Световноизвестен изследовател на кирило-методиевската проблематика и старата българска литература, акад. Емил Георгиев има свой несъмнен принос развитието на общото и сравнителното литературознание. Когато сега преглеждам отновоосновните му трудове в тази област, разбирам за първи път така добре, че неговите научни интереси на компаративист не само се преплитат с проучванията му за славянската писменост и нейния триумф в духовното развитие на българската народност през Средновековието, но и се предопределят от тях в точния смисъл на думата. Защото именно Кирило-Методиевото дело и старобългарската литература са оня централен проблем на световната литературна, историческа и филологическа наука, чието успешно изучаване немислимо без умелото прилагане на историко-сравнителни методи. Така същност капиталните трудове на Емил Георгиев „Италианската легенда" (1939), „Началото на славянската писменост в България" (1942), „Книжовното дело славянските просветители Кирил и Методий" (1943), „Славянская письменность до Кирилла и Мефодия" (1952) и „Кирил и Методий". Истината за създателите българската и славянската писменост“ (1969), които между останалото го утвърдиха като един от най-компетентните специалисти по тази толкова сложна материя, изиграват ролята на главна по своето значение научна предпоставка за плодотворната му ориентация към сравнителните аспекти на българския и общоевропейския литературен процес. B на на Подобна роля споменатите трудове изиграват и в друг план. Въвели своя плодовит автор в света на хуманистичните идеи на старославянските литератури, те формират у него траен усет и критерии за прогресивните насоки на единните културно-исторически и литературни процеси, за върховните изяви и художествените образци на европейските литератури. Нужно е да се подчер тае това. То ни обяснява отношението на нашия учен към една от главните задачи на сравнителното литературознание - да разкрива и обяснява закономерностите на литературния развой, да очертава демократичните насоки и пътя към големите художествени завоевания в световната литература. Правилното разбиране, което Емил Георгиев има за същината на тази изходна позиция, довежда неговия изследователски метод до сигурни и научно трайни резултати. Като учен с международна известност акад. Емил Георгиев се утвърждава след победата на социалистическата революция в нашата страна.
    Ключови думи: Емил, Георгиев, българското, сравнително, литературознание
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 22-28

Пред 1300-годишнината от основаването на българската държава

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Възобновяването и формирането на българското царство в оня прототип, който бил създаден през ранното Средновековие (през втората половина на ІХпървата половина на X в.), не представлява еднократен акт, а продължителен исторически процес. Този процес започва с освободителното движение на бъл гарите под предводителството на Асеневци (1186-1188), довело до възкресяване на българската държавна независимост и възстановяване на българската царска институция, и достига своята кулминационна точка с възобновяването на Българската патриаршия (1235). Той се характеризира с реализиране на идеята за приемствеността на старата държавна традиция и нейните политически достижения и тенденции от нововъзобновеното българско царство. Този проблем от историята на средновековна България от гледна точка на континюитета в политическото и народностното битие вече е бил обект на няколко изследвания. 1 В замяна на това въпросът за отражението на възобновяването на българското царство в среднобългарската книжнина досега само частично е бил обект на научното изследване, и то най-вече от литературна, а не от историческа гледна точка. 2 Среднобългарската литература в своята преобладаваща част по форма, по дух и по съдържание е църковно-религиозна. В нея се наблюдава при това подчертан интерес към специфичната българска народностна агиография, формирала представата за пантеона от български светци-герои на църковно-народната митология, като Иван Рилски, Прохор Пшински, Иларион Мъгленски, Яким Осоговски, Петка Търновска и др. А също така и към светското историко-летописно творчество с оригинален или пък с преводно-компилативен характер, в което намират отражение редица важни събития и явления от историята и от обществения живот. Историко-летописни съчинения, някои официални църковни паметници и житийните творби в своето широко видово многообразие са онзи литературен източник, въз основа на който се добива представа за българската гледна точка за най-значимите събития, свързани с възобновяването и укрепването на българската държава.
    Ключови думи: Възобновяването, българското, царство, среднобългарската, книжовна, Традиция
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 169-173

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Всяка книга, посветена на Възраждането - основополагащ за новата ни литература пе риод - събужда интереса не само на тесните специалисти. Появата на колективен сборник за жанровете привлича интереса и от гледна точка на това, какво е съвременното реше ние на възловия въпрос на възрожденската, пък и въобще на новата ни литература: самозараждане или външно влияние определя ускореното и развитие. След първоначалното 169 почти пълно съгласие с тезата на Г. Гачев, която със своята оригиналност и свежест беше приета с възторг, постепенно се разкриха и отделни противоречия между фактите и теорията. Преодоляла Хегеловото , толкова по-зле за фактите", литературната ни наука в последните години се отнася все по-критично към хипотезата за самозараж дането.1 Търсейки решение на проблема, сборникът тръгва от традициите на родната ни литературна история. В този смисъл не формално, а натоварено с дълбок смисъл е посвещението на стогодишнината от рож дението на акад. М. Арнаудов. Присъствието на големия литературен историк не се изчерпва с посвещението. Във встъплението Цв. Унджиева извлича от цялостното творчество на М. Арнаудов идеите му за литературните жанрове на Възраждането. Включването на изследването на Арнау дов „Поемата „Горски пътник" на Раковски" поставя въпроса, колко напред е отишла литературната ни наука като методика и методология в сравнение с Арнаудов. Класикът на литературната ни история посвещава много усилия, няколко студии и монография на Раковски и в такъв смисъл поместе ната в сборника работа е показателна за неговите търсения, за културно-историческия му подход, тя съдържа и това, което съставителите пазят като завет", и това, което вече е преодоляно, надхвърлено.
    Ключови думи: литературните, жанрове, през, българското, Възраждане, сборник
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 31-53

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Ако историята на един предмет е и негова теория (както бяха установили още класиците на домарксовата философия), то читателите на следващите редове сигурно добре ще разберат затрудненията на автора им. Защото става дума за развитието на една дисциплина като сравнителното литературознание, чиито предмет и методика, проблемен терен и сфера на изследване от дълго вре ме са дискусионни. След златния" период на класическата френска компаративистика през първите две десетилетия на века тая дисциплина преживя години на криза, през които потърси нови пътища и възможности, нови превъплъщения. Пол Азара, Фернан Балдансперже, Пол ван Тигем, класиците на френското и европейското сравнително литературознание едва доживяха до края на Втората световна война и дори не подозираха новите проблеми и новите трудности, с които щеше да се срещне издигнатата от тях като наука област на литературознанието. Твърде характерни за тези трудности бяха някои от заглавията на възлови студии на техните най-ярки приемници в първите следвоенни години: Рене Велек - „Кризата на сравнителното литературознание“, 1958, Рене Етиенбл „Comparaision n'est pa raison“ („Кризата на сравнителното литературознание", 1963). Още по-характерно е, че Рене Велек включи споменатата си работа, писана като доклад за Втория конгрес по сравнително литературознание в 1958 г., като гла ва в концептуалната си книга „Критически категории“ („Concepts of Critisism", 1963). Какво се бе случило? Работата бе в това, че новото време и новите форми на междулитературното и културното общуване бяха издигнали нови проблеми и нови гледни точки за преразглеждане на старите. Старата компаративистика не бе в състояние да се справи с тях. Въпреки това сравнителното литературознание продължаваше да се развива; вън от кризисната ситуация останаха конструктивните опити на ред учени-марксисти, които се постараха да обобщят от марксическа гледна точка богатите форми и дълговременни традиции на междулитературно сътрудничество на източноевропейски и извъневропейски литератури.
    Ключови думи: историята, българското, сравнително, литературознание, основни, развойни, насоки, Проблеми, втората, световна, война
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 30-36

Чуждестранната наука за българската култура

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Докато в книгохранилищата на Съветския съюз са запазени ръкописите на Цамблак, у нас в Германия е съхранен неговият образ, предизвикал очарование и вдъхновение у художниците на баварската школа. Освен образа, визуално, неговото присъствие, неговият патриотичен български дух е предизвикал и възхищението на немските хронисти, които са описали подробно неговото импозантно посрещане от папа Мартин V и крал Сигизмунд на 19 февруари 1418 г., както и литургията в Констанц, което говори, че той е бил също една централна църковна и политическа фигура на Вселенския събор. Докладът ми е изграден върху новооткрити или малко използувани и неизследвани досега извори за Григорий Цамблак и неговата мисия на Вселенския събор в Констанц. Констанцкият всемирен събор се явява като едно от най-големите и найзначими събития на късното Средновековие. Всички политически и църковни проблеми е трябвало да намерят на събора своето мащабно решение. Един така продължителен на години събор (1414-1418 г) е дал възможност за небивал дотогава и след това съвместен живот на учени от различни нации, факултети, остроумни хуманисти, литературни и църковни експерти, поети..., за което свидетелствуват многобройни писмени документи. Така ние научаваме от старите немски хроники за атмосферата на града, за красивите архитектурни сгради, за живота по време на четиригодишния Вселенски събор. Политически погледнато, Констанц е бил имперски град - т. е. самостоятелен град-държава в империята, който еимал свои закони, монети, водел войни, сключвал държавни договори и бил вплетен в една гъста мрежа от външнополитически и стопански интереси. Икономически градът е бил търговски център благодарение на доброто му разположение на Боденското езеро, което благоприятствувало на далечната търговия да се реализира по най-краткия път през удобните проходи на Алпите, по реката Рейн и нагоре. В центъра на града се намирала катедралата, в която се е състоял Вселенският събор. Тя се извисява и днес близо до брега на езерото. До нея са били разположени жилищата на епископите и палатата, която притежавали за жилище папа Йоан ХХIII и след това папа Мартин V. От източната страна на катедралата се намирал т. нар. „кауфхаус“ (търговски дом) - който съще ствува и днес. В него кардиналите се събирали при избор на нов папа. Освен това в града и околността се намирали няколко мъжки и женски манастири.
    Ключови думи: българското, културно, наследство, Германия, Григорий, Цамблак, вселенския, събор, Констанц
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 18-26

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Литературно историческото и критическо дело на Боян Пенев излъчва духов ното богатство и творческата енергия на неговата личност. Рядкото съчетание на концептуално-аналитична мисъл с художествено-интерпретаторска дарба на научна ерудиция с безкомпромисна и страстна любов към изкуството респе тира съвременниците му, всички негови изследователи и критици. Неговата литературоведска методология и литературни оценки може да будят възра ния, но със своето отношение към литературата и ценностите на духа той има преходното значение на явление, с което всяка национална култура може да се гордее. Делото на Б. Пенев не е достатъчно осмислено като необходима за с временната ни литературна наука приемственост и ползотворен опит, макар в последните 10 години бяха преиздадени негови съчинения, придружени от пред говори, в които се набляга именно върху тези страни от дейността му, написала се редица статии, появи се и първото монографично изследване за него. Не случайно, че по-новите изследвания върху Б. Пенев посочиха проблемното и те матично богатство на трудовете му, което ги поставя в диалог със съвременните задачи и насоки на литературната история и критика, на сравнителното литера турознание и културология. Б. Пенев принадлежи къмтози тип учени, чийто творчески дух ги подтиква към многоаспектно разглеждане на явленията и за които съдържанието на изследователския предмет е по-богато от готовата теза те създават методически постановки и вдъхновени разработки, които не се обез ценяват от историческото несъвършенство на избраната методология. За научния принос на Б. Пенев към възникването и историята на българското сравнително литературознание (и компаративно мислене в частност) има литература. Както става ясно, необходимостта от сравнително-литературни изследвания в българ ската литература е тясно свързана със задачите на литературната история и пол готвеността на националното и естетическо самосъзнание да постави и реши тези задачи. Компаративното мислене не може да се отдели от мисленето за литература та като цяло и от пътищата на неговото диференциране в литературна теори история и критика, от многоаспектното изучаване на литературния феномен

    Ключови думи: Боян, Пенев, българското, компаративно, мислене
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 30-50

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Едно от характерните качества на старата литература е анонимността, отсъствието на понятието за автор и за индивидуален авторски стил. Старите ав тори почти никога не поставят името си под своите произведения, не съобщават никакви данни за себе си. Не авторската принадлежност, а жанрът на паметника определя литературния стил на произведението. В древността авторите си изработват и традиционен тип поведение, обезателно предписващ им преувеличена скромност, изявления за грешност, неученост, неспособност да напишат своя труд в съответствие с високите изисквания на читателя или със значителността на избраната тема. В житията става особено честа формулата за самопринизяване", когато авторът сравнява делото си с подвизите на възпявания светец, принизявайки себе си, чрез контрастното съпоставяне още по-ярко прославя свой свят герой. И Отличително свойство на новата литература е нарастването на личностното начало в нея, оформянето на развит авторски стил. Заедно с интереса към човешката личност през периода на Възраждането във всички литератури, в това число и в българската, възниква новото схващане за образа на повествователя и пошироко - за личността на твореца изобщо. Разбира се, всяко понятие преминава през период на възникване, оформяне и накрая на широко разпространение. Не е безинтересно да се проследи еволюцията на едно от основополагащите понятия на литературната теория - понятието за авторската личност - в процеса на растежа, развитието и формирането на българската възрожденска литература, в хода на оформянето на мирогледа и творчеството, на литературните, публицистичните и критическите възгледи на българските писатели от сложна та, противоречива и необичайно привлекателна възрожденска епоха. Литературата на Ренесанса в Западна Европа е белязана с особен интерес към човешката личност. Освобождението на човека от оковите на схоластиката, суеверията и аскетизма е главна задача на европейските хуманисти. В славян- ските страни, където възрожденските проблеми се решават с временно закъс нение, в процеса на едно ускорено развитие, Възраждането фактически се слива с Просвещението и барока, сантиментализмът трудно се отделя от предромантиз ма и романтизма, а на смяна на просвещенския реализъм с енергични темпове шествува реализмът: в славянските литератури, в това число и в българската, интересът към човека, борбата за освобождение на личността решително се измества от интереса към положението на цели нации, към борбата за ос вобождение на своя народ.

    Ключови думи: понятието, авторска, личност, през, българското, Възраждане
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 171-173

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Изследването на исторически формиралата се трайна балканска културна общност е един от централните проблеми, стоящ пред нашата наука - литературознание, езикозна ние, история, фолклористика, етнография... Отделни негови аспекти са разглеждани още при възникването на съответните научни дисциплини. Но не само у нас целенасочено, организирано и на широк фронт разработва нето на балканистичната научна проблемати ка започва преди около две десетилетия. Очертава се оправдан стремеж да се надхвърлят рамките на двустранните литературни взаимоотношения и да се постигне комплексно разглеждане на общото и специфич ното в балканските литератури като цяло. Очевидни са трудностите пред изграждането на специалисти и в частност на литературоведи, които не само да не се спират пред няколкото езикови бариери, а и да познават общокултурните особености и литературите на няколко народа, тяхната научна интерпретация.
    Ключови думи: българското, Възраждане, Просвещението, Илия, Конев
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 113-116

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В своите посмъртно издадени лекции по история на новата българска литература Боян Пенев за пръв път у нас обърна специално внимание върху ролята на извънлитературни те фактори в литературно-историческия процес. влия ния, за преводите и побългаряванията. През изминалите няколко десетилетия след Боян Пенев у нас почти не бе работено в тази на сока, тъй като усилията на специалистите бяха съсредоточени главно върху специфичните ли тературни явления, върху същинския литературен процес. Едва в последно време се забе лязва възобновяване на интереса към окол ната среда" на българската литература, към условията, при които протича литературният живот. Едно от най-красноречивите доказате ства за това е издадената в края на 1982 г. книга на проф. Дочо Леков „Литература, об щество, култура" с подзаглавие Литературносоциологически и литературно-исторически проблеми на Българското възраждане". Още в уводните думи авторът заявява: „Творческият процес, литературните направления и жанрове, поетиката, стилът интересуват много от съвременните литературоведи - приема се обикновено, че при изследването им може да се прояви по-голяма проникновеност и теоре тическа далновидност, по-солиден вкус. Далеч сме от мисълта да омаловажаваме проучването на подобни проблеми - българското литературознание чувствува остра необходи мост от тях.
    Ключови думи: литература, общество, култура, литературно, исторически, Проблеми, българското, Възраждане, Дочо, Леков
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 94-100

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През 1985 г. световната литературна общественост отбеляза чрез редица научни сесии, монографич н и изследвания и популярни статии, радио- и телевизионни предавания 800-та годишнина на една от най-бележитите творби на европейското средновековие - древноруския паметник „Слово о полку Игореве", станал отдавна достояние на общочовешката култура чрез стотици преводи на най-раз лични езици и томове от изследователски трудове на учени от целия свят. Характерът на сюжетното повествование, художествено пресъздало неуспешния исторически поход на Новгород-Северския княз Игор срещу куманите, откроява една от най-съществените проблеми на ста рата руска литература - проблемата за борбата срещу външните врагове на народа, а златното слово" на киевския княз Светослав, представляващо идейният център на произведението, издига най-прогресивния за времето призив за обединение срещу феодалната разпокъсаност на князете. Образът на руската земя, обширна и богата, но изтерзана от междуособните разпри на князете, „полята с кръв“ и „засята с кости", по която не се чува песента на орача, руската земя, в името на която неизвестният автор призовава към обе динение, преминава като лайтмотив през цялата творба и определя идейното и художественото и единство. „Слово о полку Игореве", отразило върха на средновековната естетическа мисъл, обединява в свое образно художествено цяло патоса на ораторската реч с емоционалната успокоеност на епоса и лиричната задушевност на песента. В него хармонично се съчетава литературната езикова култура на автора със сти ловата поетика на народното творчество. То представлява нов тип на прозаично повествование с ритмич но организирани фрази, наподобяващи стихова структура. В това единство на разнородната си художест вена същност „Словото" и досега предизвиква най-различни, често едностранчиви творчески решения в пресъздаването му както на съвременен руски, така и на всеки друг славянски и неславянски език. Но случайно толкова пъстра е картината на съществуващите досега многобройни руски преводи на„Словото написани в стихове или в ритмизирана проза, близки по тип до народната песен с тоничния стих на руски те билини или създадени по принципа на литературното стихосложение; вариращи от близкия до народната ритмика четиристъпен хорей до тържествения „александрийски стих" на ямба или характерния за антич ната поезия хекзаметър; преводи, които придават архаизиран колорит на оригинала или които го ось временяват, и т. н. В България досега са известни седем пълни превода на „Словото“ и няколко на отделни откъсн от него, обхващащи периода от Възраждането до наши дни: три, излезли от печат преди 9. ІХ. 1944 г. - на Райко Жинзифов, Ефрем Каранов и Бойчо Липовски, два след 9. ІХ. - на Людмил Стоянов и Кирил Кадийски и два неиздадени досега превода на Андрей Германов и Михаил Михайлов. Тези преводи (като се спрем дори само на излезлите от печат) представляват също така твърде пъстра картина на преводачески решения. Макар че преводачите са се ръководили в една или друга степен от руски те преводи, те отразяват индивидуалния им творчески почерк, имат различна историческа съдба и създават едно SATE твърде SK богато coobe s и разнообразно битие на паметника в развитието на нашата култура.
    Ключови думи: българското, битие, древноруския, паметник, слово, полку, Игореве
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 126-133

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Общите същностни черти на възрожденската ни литературнотеоретична мист и синкретичният характер на нейната културна роля неведнъж са били обект на ця лостни изследвання в нашата наука. Обикновено не без основание се изтъква, че строго теоретичните съчинення като „Наука за песнотворство и стихот ворство" (1871) на П. Оджаков, „Елементарна словесност" (1873) на Т. Шишков и Ръководство за словесност" (1874) на Д. Войников слабо присъствуват в литератур ния живот на своето съвремие. И действително - имената на „профилираните тео ретици" от Възраждането ни са сред най-честите прицели за унищожителни нападки от страна на Каравелов и Ботев. „Антиреторичният" патос става дори поетическа тема в лириката от 70-те години - да си припомним Каравеловото „Риторики, дог матики Лучение бледно..." или М. Маджаровото, Не ща вече риторики/ нито гола фрази. Причините за тази осъдителна реакция и слабия отзвук на възрожденските ни описателни трудове се коренят на първо място в компилативния им преводно-подра жателен характер 2. На второ място - тяхната поява по време съвпада с активизи с. 15. Из „Кратко житие на авва Йоан, игумен на св. Синайска планина, наречен Схо ластик, наистина свят отец", съставено от рантския монах Даниил. 1 Вж. Г. Димов. Българската литературна критика през Възраждането. С., 1965; Г. Марков. Българска възрожденска критика. С., 1981; Т. Атанасов. Исто рия на българската литературна критика. - Изв. Семинара по слав. филологии. С., 1908-1910, кн. 1I1. 2 Вж. Д. Леков. „Елементарна словесност на Т. Шишков и нейният оригинал. В: Известия на ИБЛ-БАН. Кн. ХХІ. С., 1972. 126 рането на интереса към национално-генетичните аспекти на българската литература, вече разбирана и тълкувана в непрекъсната приемственост с фолклорната художест вена традиция и система.
    Ключови думи: историята, литературно, теоритичната, мисъл, през, българското, Възраждане, Непроучено, пособие, Литературна, теория
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 14-41

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    През първите няколко десетилетия на нашия век в живота на бъл гарския народ се извършват дълбоки промени, резултат на съдбовни социалнополитически събития. Тези промени разместват пластовете в социалната структура, променят мисловността на хората, изострят съзнанието им към политическите и нравствените проблеми на време то. Все по-интензивните дислокации в цялостния живот на обществото се открояват особено релефно в периода между двете световни войни. Великата октомврийска революция, националните погроми от Между съюзническата и Първата световна война, последвалите революционни сблъсъци - особено първото антифашистко въстание от 1923 г., же стоките изстъпления на буржоазните властници през 1925 г., разтър сват из основи българската общественост, довеждат до дълбока социално-класова дифиренциация, до преоценка на ценностите, до бърза ори ентация към нови философски и художествени хоризонти. Всичко това утвърждава нови критерии, внася нови измерения в културно-есте тическия живот на нацията ни. В тая насока не без значение са и ня кои веяния, тенденции, характерни за общоевропейския духовно-инте лектуален живот. И наистина, макар генезисът на тези трансформационни процеси да отвежда и към предходни десетилетия, сега панорамата на националвия ни литературен живот се обогатява и разнообразява, наблюдаваме явления и тенденции, свидетелствуващи за нова естетическа и об щоидеологическа ориентация. От една страна, писателите реалисти, някои от които бяха създали вече значителни идейно-художествени творби, разкриващи социалните и нравствените размествания в живота на българина, сега започват да гледат от по-друг ъгъл на човека, по- углъбено вникват в неговата многостранна душевност, разнищват пси хологическите му превъплъщения, нравствено-емоционалните му теж нения. Реалистичната естетика и постика се обогатява с нови вижда ния за социално значимо и нравствено извисено, за индивидуално не- повторимо и общочовешки характерно.
    Ключови думи: характерни, явления, процеси, българското, литературознание, през, години
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 76-83

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В имението си в Ноан седемдесетгодишната Жорж Санд едва ли е могла да научи за първия превод на своя творба на български език. През 1874 година Марко Балаба нов печата в редактирания от него вестник „Век" повестта „Дяволското блато". Две години по-късно във вестник „Напредък" се появява част от новелата „ЛОрко". Преводачът Стефан Савов Бобчев и е дал ново заглавие „Самодивата или австрийците във Венеция "2. Публикуването е прекратено, тъй като в навечерието на Априлското въста ние Бобчев е принуден да напусне Цариград. Случаен ли е изборът на тъкмо тези две произведения? Как се вписват те във въз рожденската преводна литература и какво е реалното им присъствие в нея, Марко Балабанов завършва през 60-те години на XIX век право в Париж. Той познава добре класическата и съвременната френска литература, на страниците на българския печат пропагандира френската философия и социология. Едва ли мо жем да се съмняваме - Бобчев е знаел, че славата на Жорж Санд е свързана преди всичко с феминистичните и романи - Индиана“, „Лелия“, „Валентина" и др. Но тези творби, в които писателката въстава срещу безправието на жената, срещу унизи телното и положение в семейството (но не селското или работническото, а аристокра тическото или едробуржоазното) са твърде далеч от проблемите на българската жена през последната четвърт на XIX век. Що се отнася до социално-утопическите романи на Жорж Санд - „Греха на господин Антоан“, „Калфата на обиколка из Франция", „Мелничарят от Анжибо" и др., сред сложните политически проблеми, вълнували френ ското общество от 40-те до 70-те години на XIX век, са се ориентирали навярно само малцина българи. Но трите романа (наричани и поради съдържанието и поради обема им у нас много често и повести): „Дяволското блато" (1864 г.), „Малката Фадета" (1848 г.) „Незаконнороденият Франсоа" (1849 г.) са проза от по-различен тип и тъкмо те ще пред ставляват у нас десетилетия наред най-трайно името на френската писателка.
    Ключови думи: Реално, нереално, присъствие, Жорж, Санд, Преводната, литература, българското, Възраждане
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 3-12

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Днес всички признаваме, че българската художествена литература и в миналото, и в наше време е била и е фактор от първостепенно значение за формирането на човешката личност с нейните народностни, социално-нравствени, философскомирогледни възгледи, на целия и мисловен и емоционален свят. Все още обаче не сме осъзнали в пълнота истината, че подобна роля играе и науката за художестве ното творчество - литературознанието. А историята на националния ни обществен и духовен живот, пък и световната цивилизация изобщо свидетелствуват за необо зримата благотворна сила и на научното мислене в съдбата на един народ, за неговото идейно-патриотично и културно-естетическо съзряване. Защото именно литературната наука осветлява своеобразната природа, обективните и субективни предпоставки на литературата, отвеждащи пряко или косвено в битието на народа, обосновава ролята и като специфична форма на историческо познание и обществено съз нание. И Ето защо още от древността, та до наши дни успоредно с художествената литература се е развивала и науката за нея - литературната история, теория, критика. те наред с другите хуманитарни науки са упражнявали и упражняват найдълбоко въздействие върху цялостния социален и интелектуален живот на човека, на нацията. Затова и историята на литературоведческата мисъл е не по-малко инте ресна и показателна за процесите на националното самопознание от самата история на художествената литература, Принципите, върху които се е развивало научното литературно мислене, винаги са се основавали на определени концепции за обществото, за социалната и духов ната природа на човека - рожба на конкретна етническа общност и историческа епоха. Ето защо заедно с произведенията на художественото слово то е било винаги фактор в социалния и културен живот на нацията, барометър за ръста на националната култура, за усилията към по-пълно национално самопознание и възмогване. А националното самопознание е един вековечен, непрекъсваем процес, в който участвуват много и различни фактори. То е и основен признак и критерий за човеш ката нравственост, за всичко онова, което движи духовния прогрес. Тази истина важи с особена сила за българското литературознание поради своеобразието на условията, при които то се е развивало, поради мисията, която е трябвало да изпълнява. И то подобно на художествената литература е било и е органически и диалектически свързано с народната ни съдбовност, участвувало е най-непосредно в националните обществени и културни процеси - и в миналото, и в наше време.
    Ключови думи: българското, литературознание, процесите, национално, самопознание
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 67-77

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Азбучни истини са двата взаимообусловени лоста на социалния развой през Възраждането: изискванията на времето и хората титани, които то „ражда". Нови икономически условия от края на XVIII и началото на ХІХ в. в Отоманската империя за пръв път поставят пред българската народност задачи, чието решаване толкова жизнено важно. Утвърждава се утилитаризмът като подход към въпро сите на живота. Известни са резултатите му в областта на образованието, културата, политиката. Що се отнася до литературните историци, те се съгласиха с кате горичната насоченост на българската възрожденска книжнина към практиката - непосредственото и участие в разрешаването на назрелите въпроси. Тази особеност доведе до формулирането чрез Г. Гачев на следните изводи с всички произтичащи от тях следствия за осмислянето на литературния развой. Първо - публицистиката моноформа на словесното творчество. Второ - дидактичната роля на тексто вете взима връх над всички останали. Последното даде повод за търсене и откриване на дохудожествени форми, прояви се възгледът за жанров синкретизъм, както и обвързването на категорията жанр с художествени норми в духа на класицистичната e Литературоведска традиция.
    Ключови думи: Проблеми, жанра, през, българското, Възраждане
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 142-143

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Сведенията за младежките години и дейността през епохата на Възраждането на основопо ложника на Българската комунистическа партия Димитър Благоев са твърде оскъдни. Затова някои нови данни за участието на Димитър Благоев в редовете на Българското опълчение по време на руско-турската война през 1877-1878 г. ще представляват интерес за разкриване на револю ционните му добродетели и участието му в националноосвободителните борби. Тези нови факти ще бъдат източник за по-точното осветляване на някои моменти от биографията му за периода на Рускотурската война и престоя му в Търново. B Както е известно, за първи път Димитър Благоев лаконично споменава за участието си опълчението по време на учението си в Русия. Този документ е кратката му биография, писана приблизително през май-юни 1881 г., за да му се разреши да бъде допуснат като частен ученик в една от гимназиите на Петербург. В биографията си той споменава: „През месец юли Ески-Заара стана жертва на събитията, аз избягах с русите в Търново като най-безопасно място. Но в Търново, увлечен от общото патриотично чувство, аз застанах в редовете на защитниците на отечеството. Но след като изстрадах достатъчно, след като изпитах тежкия войнишки живот, в 1878 г. се увол них и започнах да мисля да изпълня отдавнашния си проект: да замина в отдавна желаната и меч тана от мен Русия".
    Ключови думи: Участието, Димитър, Благоев, българското, опълчение, през
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 3-19

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Не бихме могли да обясним дълбочинните процеси, протичали през нашето Възраждане и без някои характерни влияния отвън. Тези влияния са били особено необходими. Били са търсени при липсата на традиции, в борба с духовната ни изостаналост. При това влиянията не бива да се разбират само като преки заемки, а и като дълбочинни процеси понякога и на недоосъзнавано чуждо въздействие. За гръцкото влияние у нас Васил Пундев написа студия „Гръцко-български литературни сравнения". В тази си студия Пундев добросъвестно е изследвал първото българско списание „Любословие“, издавано от Фотинов в Смирна. Той правилно пише, че „националното движение и книжнината ни от края на XVIII до средата на XIX век се намират под господствуващо влияние от възраждащата се Гърция и нейната книжнина (с. 145). Вярно е, че историкът трябва да се ориентира във фактите. И Пундев сочи тези факти: списание „Любословие" и списание „Алоб ки“, Кипиловски — Христопулос или Петко Славейков - Христопулос. Но процесите са имали и други дълбочини, определяни не само от преките културни закони, а и от другите по-общи координати на духовния, на културния и на идейния живот в съседната страна. Впрочем на този въпрос ще се спрем по-нататък.
    Ключови думи: Чуждите, влияния, през, българското, Възраждане
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 147-148

Преглед

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Публикациите на съветската изследовател ка Марина Чемоданова са добре познати на специалистите по история на българската литература. Вече петнадесет години нейните научни търсения са свързани с проблемите на Българското възраждане. Резултат от задълбочените и проучвания е отпечатаната от издателството на БАН монография за творчеството на забележителния възрожденски бе летрист, драматург и литературен критик Васил Друмев. Чемоданова си поставя обемна и сложна задача - да очертае параметрите на литературния живот на българите преди Освобожде нието; да обвърже нашия литературен развой с културните процеси, с развитието на общест вено-политическата, научната и естетическата мисъл в Русия, на Балканите, в Западна Ев ропа; да осветли европейската културна си туация и ролята и за естетическите трансфор мации у нас. Последователен е стремежът на авторката да разглежда проблемите в общоевропейския контекст, да ги изяснява на базата на сравнителното проучване, да разкрие механизма на претворяване на чуждия литературен опит. Широкият културноисторически фон, върху който е ситуирано делото на забележителния възрожденец, обогатява и насочва тълку ването. То се опира на солиден изворов мате риал - изследователката свободно борави с художествените произведения, кореспонденцията, автобиографичните бележки, критическите статии, научните трудове, публицистиката, курсовите работи на В. Друмев от Одеската семинария и от Киевската духовна академия; възрожденската и следосвобожденската периодика; съчиненията на българските възрожденски писатели, спомени, изследвания за епо хата и нейните творци; внушителна по обем и обхват научна литература.
    Ключови думи: Художествените, идеи, българското, Възраждане, творчество, Васила, Друмева, Становление, болгарской, национальной, литературы, Марина, Чемоданова
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 33-40

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Наследникът на Адам Мицкевич в парижкия „Колеж дьо Франс" Луи Леже нарече Българското възраждане „чудо на Европа от ХІХ в.", усещайки необикновено напрегнатия му динамизъм и невероятното, бих казала, „задъхано" темпо, с което българският народ успя да се изтръгне от четиривековната си изостаналост и да се приобщи към новата европейска култура. Но човешкият ум има това свойство, че на всяко чудо чуди и възхищава, както казва народът, „три дена“, а след това иска да го разбере. Опитите да се проникне в същността на феномена „Българско възраждане“, започнали още в края на ХІХв., продължават и до днес. И въпреки обилната светлина, която хвър лиха върху свързаната с него проблематика и Ив. Д. Шишманов, и Боян Пенев, и Михаил Арнаудов, и Петър Динеков, а в най-ново време - Георги Гачев и редица други изследователи, Българското възраждане остава и до днес неизяснена докрай загадка, която като че ли трудно можем напълно да разгадаем, ако не поставим в центъра нашите проучвания националното своеобразие на този феномен. Българското възраж дане е необикновено явление тъкмо защото е явление специфично, единствено по рода и като такова трябва да бъде проучено. си на В съзнанието на хората от българската възрожденска епоха терминът „Българско възраждане" съществува като термин, означаващ национална пробуда. Народът бил заспал и се пробудил, както определя това М. Дринов, или бил умрял и възкръснал за нов живот, като по този начин е възкресил и забравеното си минало, възродил за нов живот своята книжнина и култура. По-пълно определение на термина „възраждане", пренесен и върху аналогични явления в други славянски страни, дава П. Р. Славейков в статията си, посветена на чешкия славист Ханка. Възраждане на един народ имаме - подчертава Славейков - тогава, когато се възродили в него чувства на народна самобъдност (самобитност), възродили са ся сили за самосъзнавание и развитие на народността си... Интуитивните възрожденски дефиниции се потвърждават и от учените. Няма впро чем никакво съмнение, че Българското възраждане е преди всичко национален взрив, огромно усилие на един народ, забравен от Европа, да се появи отново на европейската сцена и, свързал се с общоевропейските политически, обществени и културни процеси, да заеме полагащото му се място между другите народи. Патриотизмът, чувството за дълг към отечеството, любовта към народа и неговото минало, стремежът към освобож дение от политическото робство-това са безусловно главните двигатели, които обуславят поведението и дейността на българските възрожденци. При това несъмнено първия тласък е дало родолюбието, което е могло да се прояви по-решително едва „в туй време, когато мисълта за народност като електрически ток бе проникнала във всичките на62 роди.
    Ключови думи: въпроса, националното, своеобразие, българското, Възраждане
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 147-151

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Автор вече на редица изследвания по проблемите на българската възрожденска литература, в новия си труд проф. Д. Леков подхваща един нов проблем - извънредно интересен и актуален, - който в последно време привлича все повече вниманието на литературоведи и културолози. Макар и други да са се спирали в един или друг план на този проблем - взаимоотношението между писател, творба и възприемател, - трябва да се признае, че за първи път Леков го разглежда в неговата всеобхватност и върху основата на богат и разностранен материал, пачерпан от най-различ ни източници, които авторът детайлно познава и вещо анализира, и които са така необходими за разбиране на всички ония процеси и явления, характерни за книжовния живот на времето. Да се проследят взаимоотношенията между писателя, неговото творчество и възприемането му от съвременниците и следващите поколения, това означава по същество да бъдат обхванати и осветлени много и различни страни и компоненти на литературния, пък и на духовния живот изобщо. И още - да се види как и доколко замисълът на писателя е бил в съзвучие с душевността на читателя, да се проследи резонансът на творбата в съзнанието на възприематели - толкова различни по социална и духовна формация, по житейски занимания и нравствено-естетически потребности. Ето защо разглежданият труд представлява по същество цялостен аналитичен и синтетичен обзор на възрожденската книжнина, с всички ония основни предпоставки от обективно-историческо и индивидуално-психологическо естество, които обу славят нейното съдържание, жанрови форми, граждански патос и национално звучене. Толкова повече, че именно тя, литературата, разбирана найшироко, представлява основен компонент на фор миращата се нова национална култура. И очевидно комплексността и многоаспектността на задачата, която си е поставил Леков, са предопределили и подхода му при систематизирането и интерпретирането на разнообразния материал, при осветляването на по-общите и по-специфичните закономерности, които характеризират духовното ни възраждане. Този подход по необходимост съчетава историко-литературни, социологически, културноестетически, народностно-психологически трактовки. Все по съшата необходимост са използувани и принципите на рецептивната естетика, а и на теорията на информацията - принципи, които в последно време стават все по-актуални. Именно този по-комплексен подход е дал възможност на автора да надзърне в много области на духовноинтелектуалния живот не само на възрожденската епоха, но и да ни подскаже за предходни процеси и явления, за да се получи една богата картина от факти и наблюдения, от анализи, характеристики и обобщения, които ни помагат да почувствуваме по-цялостно атмосферата и тенденциите на времето.
    Ключови думи: значителен, труд, книжовния, живот, през, епохата, българското, национално, Възраждане, писател, творба, възприемател, през, българското, Възраждане, Дочо, Леков
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 21-40

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Актуалният и същностен проблем за преосмислянето на отношението към културните контакти на българите със света може да се разглежда на различни нива. Не само възмож но, но и необходимо е да се отстранят с холастичните идеологически наслоения върху литературознанието, да се подложат на съмне ние акцентите, поставени по политически причини, а също и да се разкрият механизмите, по които официалната културна политика десетилетия наред манипулира каналите, по които бълга ринът общува с чуждата култура. Наред със злободневната проблематика, която сякаш подканя да бъде разглеждана с публицис стичен патос, по този път може да се достигне и до интересния и по-дълбок проблем за реалната картина на световната култура, насаждана у българската публика, включително и у тези нейни части, които не приемат външните белези на идеологическите ми тологеми, или другите, които основателно претендират да се насоч ват към подобна проблематика професионално.

    Ключови думи: българското, Възраждане, възприемането, чуждата, култура
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 60-95

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    „Eничерите" се нарича първият преведен на български популярен роман. Издава го през 1849 г. в Цариград Иван Богоров, човек, пръв в толкова още други неща. Едва десет години по-късно, най-често в периодиката, започват да се появяват идруги популярни романи, неведнъж прекъсвани на някое от поредните „следва“. Но голямата романна вълна се надига между 1870 и 1875 г. От това време са и първите статии за особеностите на жанра. След Освобождението, а всъщност и до наши дни всички тези популярни романи, както и статиите и отзивите, свързани с тях, рядко привличат вниманието. Именно защото става дума за популярно четиво, а българското литературознание беше обърнато поне доскоро само към елитарното. Днес пренебрежението към популярното като предмет на изследване говори за изоставане. Интересът към читателя като участник в литературния процес, широките проучвания върху тривиалния роман, тясно свързани с проблема за масовия читател, доведоха през последните тричетири десетилетия до коренни промени в подхода към популярното, в разбирането на неговото място и функции в националния литературен живот. Тези промени могат да се отразят благотворно и върху проучванията в областта на Българското възраждане. Разнообразните и широко разпространени през този период форми на популярната литература вече са в обсега на изследванията, но ще са необходими още много усилия, за да се обхванат в реалната им пълнота. Докато това не бъде направено, няма да имаме и реалната картина на литературния живот преди Освобожде нието. Бих добавила, че онова, което има да става в близко бъдеще в културния ни живот, непременно ще наложи все по-често да се занимаваме с твърде сложните проблеми на популярното.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Този, толкова, желан, толкова, опасен, роман, Популярни, романи, Преводната, литература, българското, Възраждане
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 116-126

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Оспорвана теоретично и дори изпяло отхвър.1яна , жанрът е так<ша литературоведска категория, която е J:олучила решително утвърждаване в практиката и широка употреба в изследванията. Този факт представя определен парадокс в теоретичното мислене: неизбежния порочен терминологичен кръг, от една страна, и антиномния път на човешкото познание, от друга. Всички уговорки и предизации изграждат позицията ш1 "златната среда" - естествен стремеж към 11остигане на пределна точност и яснота в означенията, от гледна точка на подбудите. Взаимните обвинения на различно мислещите се движат от J.ълната относителност и аморфност до тираничния нормативизъ~1. По такъв начин се трупат доказателства в една посока - стават очевидни нестабилността на съществуващата жанрова система (като понятие за жанровост) и усилията за преодоляване на проблема. Един от "западноевропейските модели" за жанрова концепция е осмислянето на категорията като знак, предимно в обобщено-абстрактен план. Тласъкът е даден чрез естетическите възгледи на Хегел: съдържанието е определяно носредством изразяването на категориите субективно - обективно. В перспектива подобен отказ от частнолитературен подход към проблема намира ярък привърженик в лицето наП. Хернади • В тази посока се формулира несъстоятелността на изследванията по отношение границите между отделните жанрове. За силна позиция се представя тезата, например от П. ван Тигем , че жанровете ci1 словесни въплъщения на въображаеми светове, а не комуникативни средства. Схващането възхожда към литературоведските амбиции от първите десетилетия на века, обособили като разрешение на загадката жанр отношението между мит и предизвикана от него словесна конструкция (част от общата митологемна реакция на обществото). Различните мнения изявяват все пак два главни извода: а) превъзмогването на жанровите закони от всяко (голямо) произведение; б) извличането на същите тези жанрови закони от начините на въздействие върху възприемателя. Последното, окачествявано като прагматизъм, представя интуитивноутилитарния подход на рецептивната школа.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Жанрова, Семантика, Жанрова, прагматика, Опит, моделиране, Жанровите, процеси, през, българското, Възраждане
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 15-47

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Диалогът като самостоятелен жанр има свое неоспоримо място в литературната история на българското възраждане. Повечето автори, които разглеждат в хронологична последователност книжовното развитие през този период, му отделят обаче сравнително малко внимание. За тях той е странично явление, което само допълва общата картина на възрожденската литература. Позадълбочено с него се занимават учени, които изследват творчеството на отделни писатели- на Неофит Бозвели напр., заради класическия тип диалог, който той пръв създава, или на Добри Войников, с оглед мястото на диалога в драматическото и театралното дело на този писател: Още с ,първите опити да се очертае историческото развитие на българския театър възниква проблемът за взаимовръзката между диалога и драмата, респ. за началото на българската драма през Възраждането. Една част от изследователите, главно историците на театъра, смятат, че диалогът е първото стъпало към възникването на българска драма. За тях той е скицата, етюдът към създаването на истинско драматическо произведение. Началото на драмата би трябвало, следователно, да се търси в този особен вид разговор, който - пренесен върху училищния подиум или импровИзирана читалищна сцена- се превръща в преходна форма между декламация и представление, В социален аспект диалогът се разглежда като един вид предучилище за театър: първо запознаване на една още неподготвена, незряла публика с формите на театралното изкуство, първо упражнение в драмотворчество за бъдещия писател-драматик. Други делят диалозите на литера'I)'рНИ и теаТрални, книжовни и сценични, школски, ученикарски ит. н. -названията се менят, ио смисълът е почти еднакъв. Според тях първият вид диалози имат характер на самостоятелен жанр, а вторият вид, макар да принадлежат към същата категория, представят българската драма в зародиш, от който скоро ще се развие пълноценната художествена творба. Но има и учени, които безспорно отделят диалога от останалите литера'I)'рни жанрове и му посвещават по-обширно изследване. Въз основа на направените досега проучвания не е трудно вече да се изяснят връзките диалог-драма и диалог-театър. Драмата и диалоГът възникват и се развиват успоредно и независимо един от друг в литера'I)'рата на Българското възраждане. Разговорната форма не е непременно доказателство за естетическо родство между тях. Жанровата им характеристика се определя от аналитично-дискусионното начало при двата диалоrа, от действието в конфликтна СИ'I)'ация - при драмата.

    Ключови думи: Диалогът, литературата, немската, Реформация, българското, Възраждане
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 75-84

Free access
  • Summary/Abstract
    Ключови думи: отношението, Книга, художествена, творба, проблемът, литературната, история, българското, Възраждане
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 65-75

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Тази статия се движи по следите на американското книжовно присъствие в пространството на българските възрожденски културни общувания. Тя се докосва до въпроса за механизмите, по които се осъществява редипирането на американски литературни и научнопопулярни текстове от напористите ни предосвобожденеки интелектуалци. Тълкува откъси и пристрастия, представя авторски присъствия и преводачееки амбиции, докосва се до акценти и предпочитания, свързани с преводите и адаптациите на американската книжнина от български възрожденски автори. Какво съдържание влагам в титула "американска мечта"? Понятието "мечта" тук е употребено не като синоним на "блян", а във втория му семантичен смисъл - като неудържимо желание, в името на което човек е готов да положи много усилия • От позицията на тази семантика националното ни възраждане е епоха на мечти. Защото едва ли без настойчивото ни колективно желание за културен и политически суверенитет биха се утвърдили новобългарското училище, новобългарският език, новобългарската предосвобожденска литература, Българската екзархия. А модерната българска държава би останала само бледа сянка на чужди политически доктрини и военни стратегии. Сред многото мечти, от които е изтъкана духовната плът на Възраждането, американската мечта има свое специфично положение. Без да отнема правото на модерния национализъм да доминира властно в центъра на общобългарското историческо битие, тя остава малко встрани от главната линия на предосвобожденското развитие. Встрани, но в посока, успоредна на водещите културно-политически тенденции.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: американската, мечта, българското, възрожденско, общество
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 76-83

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме

    Силата на патриархалната норма във високите възрожденски трактовки на семейните взаимоотношения е очевидна и безспорна, несъмнена е властта на идеологията при осмисляне на връзките между мъжа и жената. Блокът от цитати би могъл да бъде по-обемен и по-разноречив, да събере повече гласове и да артикулира различните позиции. Амбициите на този текст обаче са скромни: той иска да яви провокативността па Петко-Славейковото тематизиране на женско-мъжките взаимовръзки, конфронтации, състезания за власт и признания за покорност, смиреност, пожела(ва)па победеност; да обговари Петко-Славейковото разбиране за любовта, страстта, насладата, а също и Славейковото знание за човешкостта, Славейковата визия за идентичността и другостта.

    Проблемна област: Езикови и литературни изследвания
    Ключови думи: Фрагменти, любовния, дискурс, българското, Възраждане, Петко, Славейков
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 5-30

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    В тази статия ще става дума за полемиките българското литературознание от БО-те от 70-те години. Разбира се, самоцелното завръщане към тези събития безсмислено; несъмнено днес те изглежд;ат твърде далечни на самите участници тях. Предложеният поглед назад се основава на предположението, че именно по време на дискусиите преди четвърт век се открояват най-ясно характеристиките на новите насоки българското литературознание, по-специално на теоретическата наг.JIаса него.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: Интерпретации, идеологията, идеология, интерпретациите, върху, Полемиките, българското, литературознание
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 7-19

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The paper consists of analysis of Ivan Shishmanov’s approach and contribution to the exploration of the Bulgarian national revival age. The analogy between the European Renaissance and the Bulgarian national revival, deeply rooted in the disciplinary matrix of contemporary researchers, is here rejected as inappropriate. Instead, the paper suggests the processes in the Bulgarian society and culture during the 18th and the 19th century to be examined in the context of Early Modern period and to be interpreted without borrowing concepts and patterns elaborated in the researches of rather different historical material.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: Иван, Шишманов, дисциплинарната, матрица, Изследванията, българското, Възраждане
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 37-60

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The Ottoman invasion of the Balkans in the 14th and the 15th centuries had interrupted in many aspects the natural development of the Balkan peoples. The author focuses on the idea of the interrupted statehood and analyses the ways it infiltrates the national identity building process of both the Serbs and the Bulgarians. The subject of exploration is the myth-making interpretations of the "fallen statehood" (in the cases of the Kossovo Polje battle and the Sofia battle), as well as the image of the "last ruler" (Prince Lazar Hrebeljanovic of Serbia and Tzar Ivan Shishman in Bulgaria). The myth-making interpretations of the Ottoman invasion are investigated in two chronological stages - the epics that developed in the 18th and the 19th centuries, and the powerful "historical" mythology, fabricated in the 19th century for the purposes of the national identification. The second type of interpretation strictly distinguishes the diverse sources of national identification and national self-confidence of the Serbs and the Bulgarians. On this basis the author outlines their different reactions during critical political situations in modern times.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: Падането, сръбското, българското, царство, юначество, мъченичество
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 195-199

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    Новата книга на Румяна Дамянова "Емоциите в културата на Българското възраждане", София, Сиела, 2008: значения за българската хуманитаристика
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: новата, Книга, Румяна, Дамянова, Емоциите, културата, българското, Възраждане, София, Сиела, значения, българската, хуманитаристика
ПЪЛЕН ТЕКСТ PDF ВИЖТЕ ОЩЕ
pp. 64-86

Free access
  • Summary/Abstract
    Резюме
    The paper examines a Bulgarian text published in 1874 in the periodical Chitalishte, which was an adaptation of Poe's short story Some Words with a Mummy. Although the name of the original author was mentioned in a footnote (in English, at that), the title was slightly changed and the plot was related to the Bulgarian society of the 1870s. While the American author criticized modern civilization, Ivan E. Geshof (1849-1924), the author of the adaptation and Prime Minister-to-be (1911-1913), focused on topics, topical for his compatriots - the newly-established Bulgarian church, Bulgarian teachers, etc - the Bulgarian National Revival as a whole. This adaptation of Poe's work has not attracted the attention of the scholars, but was an important and, in a sense, extraordinary event in the history of Bulgarian reception of foreign literature. It was probably the first translation directly from English and demonstrated a relatively high literary competence. Along with the first translation of E. A. Poe - The Facts in the Case of M. Valdemar (1856), which used a Greek source, Some Words with a Mummy set the American writer in an unusual context and preceded the interest in his poems in the early 20th century. The article includes the full text of this second translation from Poe in Bulgarian.
    Проблемна област: Литературни изследвания
    Ключови думи: Една, мумия, коментира, българското, Възраждане, Непозната, адаптация, Едгар, Седянка, Една, мумия, Приказчица, Гешова
Subscribe to българското