Този толкова желан, толкова опасен роман (Популярни романи в преводната литература на Българското възраждане)

„Eничерите" се нарича първият преведен на български популярен роман. Издава го през 1849 г. в Цариград Иван Богоров, човек, пръв в толкова още други неща. Едва десет години по-късно, най-често в периодиката, започват да се появяват идруги популярни романи, неведнъж прекъсвани на някое от поредните „следва“. Но голямата романна вълна се надига между 1870 и 1875 г. От това време са и първите статии за особеностите на жанра. След Освобождението, а всъщност и до наши дни всички тези популярни романи, както и статиите и отзивите, свързани с тях, рядко привличат вниманието. Именно защото става дума за популярно четиво, а българското литературознание беше обърнато поне доскоро само към елитарното. Днес пренебрежението към популярното като предмет на изследване говори за изоставане. Интересът към читателя като участник в литературния процес, широките проучвания върху тривиалния роман, тясно свързани с проблема за масовия читател, доведоха през последните тричетири десетилетия до коренни промени в подхода към популярното, в разбирането на неговото място и функции в националния литературен живот. Тези промени могат да се отразят благотворно и върху проучванията в областта на Българското възраждане. Разнообразните и широко разпространени през този период форми на популярната литература вече са в обсега на изследванията, но ще са необходими още много усилия, за да се обхванат в реалната им пълнота. Докато това не бъде направено, няма да имаме и реалната картина на литературния живот преди Освобожде нието. Бих добавила, че онова, което има да става в близко бъдеще в културния ни живот, непременно ще наложи все по-често да се занимаваме с твърде сложните проблеми на популярното.