Да си припомним „Златорог“. Непубликувани писма на Иван Мирчев до Владимир Василев

Името на Владимир Василев, позабравено волю или неволю през последните десетилетия, вече започна да се поя вява в редица публикации. Отскоро има и отделно издание, което си е поставило за цел да възкреси изцяло неговото дело за българската култура, да продължи така нелепо прекъснатата традиция, наложена някога от списанието му „Златорог". Литературен критик и естет с твърди, непроменими въпреки превратностите на политическата конюнктура художествени позиции, Владимир Василев наистина е личност, споменът за която без съмнение ще обогати толкова обезцветената в последно време палитра на националната ни духовна култура. А спомним ли си за него и за списанието му, непременно ще се докоснем и до покоряващото присъствие на още не един и двама от близките му приятели и сътрудници на „Златорог", все ярки имена в историята на българската литература. Безспорният авторитет на Владимир Василев като магическа светлина е привличал творците на българското слово, за да ги обедини около списанието, да го превърне в най-представителната литературна трибуна - не за година-две, а за повече от две десетилетия. И през цялото това време появата на който и да е автор по страниците на „Златорог" сама по себе си е вече истинско признание, висока санкция за доказани творчески възможности.