Единство на талант и култура (Поезията на Дора Габе)

Bсърцевината на понятието „талант" се съдържат значения за изключителност, неповторимост, изненади. Но литературната и житейската съдба на Дора Габе са белязани със знака на изключителност, надхвърляща традиционните национални представи. Природата я дари с почти едно столетие пълноценен човешки живот. Тя самата си отвоюва в годините на житейския заник онази живост и подвижност на духа, които и осигуриха в патриаршеска възраст завидно духовно здраве и дълголетие на перото. Със собствения си пример доказа, че младостта е преди всичко тип душевна нагласа, състояние на мисълта, волята и сърцето, а в по-малка степен - календарна категория. През последното двадесетилетие на осемдесетгодишния си творчески път постигна онази пълна реализация на художническата си енергия и зряла умъд реност на духа, които дадоха основание на мнозина познавачи и ценители да заговорят за своеобразно „чудо в съвременния ни литературен живот, в биографията и на поет и мислител. Покрасноречиво от всички в българската литература Дора Габе бе опровергала схващането за поетическата продуктивност като привилегия на житейската младост.