Език и поезия. В чест на Христо Огнянов

Pедно би било благовъзпитан гост да зачете домакините, които са го поканили, и да им заговори на техния език. А ето че с невероятна надменност аз ви натрапвам родния си език. Но надявам се, че ще ми простите това привидно нахалство, нескопосна преструвка, която напразно се опитва да прикрие моята езикова малограмотност. Но може би едно доста необикновено смекчаващо вината обстоятелство ще пробуди вашата снизходи телност. Не сме ли се събрали тук да почетем най-предания, найвдъхновения, най-упорития радетел за сиянието на българския език извън границите на България? И не е ли уместно да изразим тази почит към езика на Христо Огнянов на езика, който той така беззаветно почита?