Умозрения: „Макбет“ и източникът

Hастоящата статия (или поне така подсказва заглавието й) противопос тавя множествеността на умозренията и предполагаемата единственост на източника, като по този начин се докосва до проблема за разбягването на изворите. Тя се интересува от източника с неговата хетерогенност и в послед на сметка се стреми да определи отношението между Шекспир и „Макбет". Но бихме могли да приемем, че не съществува друг пряк път към автора като източник на текста освен чрез едно ретранслиране на умозрения, като накрая дори предполагаемият окончателен източник, авторът, трябва да бъде разглеждан в рамките на хетерогенното разбягване. на Това разбягване може да се нарече „история", така че настоящата пуб ликация си поставя за цел да опише мястото на „Макбет" в рамките на някои известни исторически дадености - източниците на пиесата в „Хрониките" на Холиншед, връзката и с управлението и реториката на Джеймс 1, близостта и с Джонсъновата „Маска на кралиците". И все пак при описването подобни исторически дадености като хетерогенни самите дадености губят своята определеност. Статията ще разгледа именно такива пробиви вътре еднородността, а тропите, с които тя описва подобни ситуации, са свързани с отразяването и умозрителността: това е представата, че вътре в езика хегемонното наслагване от първи и втори порядък дублирането освобождава фантома на неконтролираната прилика, който прави различието проблематично, т. е. който превръща определените различия в неопределени.